Определение № 6829 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ю. Я. П., чрез адв. Миков като процесуален представител, против определение № 768/10.04.2024 г., постановено по адм. дело 375/2024 г. по описа на Административен съд - София-област в частта, с която оспорването му е оставено без разглеждане поради просрочие и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага доводи, че в жалбата си пред първоинстанционния съд релевира и твърдение за нищожност на оспорения административен акт, в какъвто смисъл е формулиран и петитума, по което искане съдът не се е произнесъл. По тези съображения счита, че производството е прекратено неправилно. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главният архитект на Община Своге, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е удостоверение за търпимост № 408 от 09.10.2023 г., издадено от главния архитект на Община Своге. С определението в обжалваната му част е оставена без разглеждане жалбата на Ю. Я. П. против посочения административен акт поради просрочие, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че съобщението за издаденото удостоверение е връчено на Ю. П. на 10.11.2023г., като жалбата против него е депозирана по електронна поща на 22.03.2024 г., т. е. след изтичане на 14 - дневния срок за оспорване. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 5 АПК обосновава извод за недопустимост на производството по отношение на този жалбоподател. Определението в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Административният съд е сезиран с оспорване, подадено от Д. П. и Ю. П. срещу удостоверение за търпимост № 408 от 09.10.2023 г. на главния архитект на Община Своге. В петитума на жалбата е направено искане както за отмяна на акта поради незаконосъобразност (унищожаемост), така и за отмяната му поради нищожност. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че жалбата на Ю. П. е просрочена по отношение заявеното искане за отмяна на удостоверението за търпимост като незаконосъобразно. Уведомлението за издаването му е връчено редовно на страната на 10.11.2023 г., а 14 - дневният срок за оспорване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ е изтекъл на 24.11.2023 г. – петък, присъствен ден. Като подадена едва на 22.03.2024 г., жалбата се явява просрочена. В допълнение следва да се посочи, че е изтекъл и удълженият срок по чл. 140, ал. 1 АПК. Срокът за съдебно оспорване е преклузивен и пропускането му погасява възможността да се извърши валидно процесуално правомощие по обжалване. Към датата на подаване на жалбата правото на оспорване с искане за отмяна на акта като незаконосъобразен за това лице е преклудирано. От съда обаче не е съобразено обстоятелството, че в оспорването се твърди и неговата нищожност. Доколкото административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето - чл. 149, ал. 5 АПК, отрицателната предпоставка по чл. 159, т. 5 АПК е неприложима при преценката за допустимостта на това искане. В тази му част съдебният акт е постановен при неправилно приложение на процесуалния закон, поради което следва да бъде отменен, а делото - да се върне за разглеждане на жалбата относно искането за нищожност, след като съдът извърши преценка и на другите процесуални предпоставки за допустимост на производството. В останалата обжалвана част определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,