Определение № 215 от 11.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 875/2011 г.
ВКСII търговско отделение11.10.2011reporting judge Емилия Василева
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. А. В. – Т. като [фирма], [населено място] срещу решение № 190/28.04.2011г. по в. гр. дело № 20111200500224/2011г. на Окръжен съд Благоевград. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Grounds
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Д. А. В. – Т. като [фирма], [населено място] срещу решение № 190/28.04.2011г. по в. гр. дело № 20111200500224/2011г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 6141/07.12.2010г. по гр. дело № 608/2010г. на Районен съд Разлог, с което е отхвърлен предявеният от Д. А. В. – Т. като [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 286 ТЗ и чл. 200 ЗЗД за сумата 9 691,30 лв. с ДДС, представляваща незаплатена цена на закупени и предадени строителни материали ведно с направените разноски. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – при призоваване на юридическо лице по чл. 50 ГПК допустимо ли е назначаването на особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт, с който е уважен предявен иск по търговска сделка с цена под 10 000 лв. Касае се за търговско дело, тъй като претендираното вземане произтича от правоотношение, възникнало между страните по търговска сделка, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване - 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 03.06.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение