Определение № 118 от 27.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 784/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. С. В., гр. В. срещу определение № 463/08.10.2009г., постановено по ч.гр.д. № 794/09г. от Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 21.04.2009г. по ч.гр.д. № 1242/09г. на Великотърновския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение против частния жалбоподател, солидарно с Е. “П”, в полза на “Прокредит Б. /България/” АД въз основа на извлечение от сметка. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът “Прокредит Б. /България/” АД, гр. С. оспорва жалбата, а ответникът Е. “П”, гр. В. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че представеното извлечение от счетоводните книги е редовно от външна страна и установява подлежащо на изпълнение вземане на банката. Възраженията на жалбоподателя В. за нищожност на рамковия договор за лимит, за въвеждането й заблуждение при подписването му и срещу възникналата солидарна отговорност не са разгледани по съображения, че по отношение на проверката на съда е налице законово ограничение. Според частния жалбоподател са налице нарушения на закона, тъй като съдът не е обсъдил доказателствата по делото и не се е произнесъл по заявените с въззивната жалба възражения. Приложено е решение на ВКС, постановено по исково производство по ГПК /отм./. Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въведеният правен въпрос би могъл да се формулира така: Биха ли могли да се разглеждат възражения срещу издадени заповеди за незабавно изпълнение в производството по чл.419, ал.2 ГПК, извън тези по редовността на представените в заповедното производство документи. Разпоредбата на закона е ясна с оглед на конкретния спор – възраженията, касаят действителността на договора, а не са основани на съображения, извлечени от акта по чл.417, т.2 ГПК, поради което същата не се нуждае от тълкуване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд