Определение № 54 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 284/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 11.11.2013 г. по ч.гр.д. № 10734/2013, с което е потвърдено определението на Софийския районен съд от 19.06.2013 г. по гр.д. № 7008/2013 за изпращане на делото по предявен иск за развод по подсъдност на Дупнишкия районен съд. Недоволна от определението е жалбоподателката М. П. К., представлявана от адв. Т. К. от РАК, която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността иск за издръжка да бъде предявен по постоянния адрес на ищеца в отклонение от общата местна подсъдност по постоянния адрес на ответника, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и е по подсъдността, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че предявеният иск е развод, поради което е подсъдно на Дупнишкия районен съд по постоянния адрес на ответника. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Подсъдността по чл. 112 ГПК се отнася за исковете за издръжка, а подсъдността на акцесорния иск за издръжка, който (при предявен иск развод, когато от брака има родени ненавършили пълнолетие деца) се разглежда от съда служебно и без участието на ищеца като страна по делото не може да обоснове разглеждането на иска за развод от местно некомпетентен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение