Определение № 2440 от 20.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1397/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Т. К. Т. чрез адв. С. П. обжалва решение № 190 от 17.05.2023 г. по в.т.д. № 177/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив, II търговски състав, с което е обезсилено решение № 36 от 29.12.2022 г. по т.д. № 88/2021 г. на Окръжен съд – Кърджали, I състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия жалбоподател против „Агротек – 2007“ ООД /в ликвидация/ иск да се признае за установено, че вписването във фирмения регистър при Окръжен съд - Кърджали на „Агротек – 2007“ ООД е нищожно, тъй като е осъществено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, което не е придобило валидно както качеството на съдружник, поради нищожността на дружествения договор от 19.01.2007 г., така и не е било избрано валидно за управител на дружеството, поради което не е могло да иска вписването и с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия жалбоподател против „Агротек – 2007“ ООД /в ликвидация/ иск да се признае за установено, че вписването във фирмения регистър при Окръжен съд - Кърджали на „Агротек – 2007“ ООД е недопустимо, тъй като е осъществено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, което не е придобило валидно както качеството на съдружник поради нищожността на дружествения договор от 19.01.2007 г., така и не е било избрано валидно за управител на дружеството, поради което не е могло да иска вписването, като недопустимо. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно. Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.Развитото друго процесуално отношение пред друг съд на територията на Р. България, между страните по иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ обосновава ли правният интерес на ищеца от образуване на делото и за произнасянето на съда по предявения от него иск с решение, а не с определение – както е в случая? 2.Какви са критериите за установяване на правния интерес за ищеца от предявяването на този иск и свързан ли е той със спорни имуществени отношения или не? 3.Кое определя предмета на доказване на правния интерес при тези искове? 4.Как следва да процедира съдът в ситуация, при която констатира, че не са налице достатъчно ясни доказателства, подкрепящи тезата за наличие на правен интерес на ищеца, за да прецени дали е налице или не правен интерес за него в този процес и длъжен ли е той да задължи последния да представи допълнителни доказателства в тази насока по реда на чл. 7 ГПК, т.д. да приложи служебното начало? 5.Какво решение постановява съдът в тази ситуация – недопустимо, необосновано и/или с друг порок? „Агротек – 2007“ ООД /в ликвидация/, чрез ликвидатора Т. Х. Т. (вписан като действащ адвокат към АК-Х.) в подедания отговор по реда на чл. 287 от ГПК оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен съдебен състав. Отбелязал е, че нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица, неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. Апелативният състав е приел, че в процесния случай нито една от тези предпоставки не е налице. По отношение на оплакването, че решението е постановено от съдия - докладчик, за който са били налице предпоставките за отвод, тъй като е следвало да се произнесе по акт, постановен от административния ръководител на съда, въззивният съд е посочил, че не се установява наличие на някое от основанията по чл.22 от ГПК за отвод на съдията - докладчик. В периода на разглеждане на делото и постановяване на акта, не са доказани обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността на докладчика. По отношение на недопустимостта на съдебното решение, въззивният съд е отбелязал, че - по аргумент от разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от ГПК, недопустимост е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск, има произнасяне по един непредявен иск или нередовна искова молба, която въпреки дадените от въззивния съд възможности не е поправена. Посочил е, че е налице недопустимост и ако спорът е разгледан от некомпетентен съд. Въззивният съд е приел, че за да се отговори на въпроса допустимо ли е постановеното решение, първо следва да се установи какви искове са предявени. Приел е, че в процесния случай се касае за предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Посочил е, че се иска да се признае за установено, че вписването в регистъра на дружество с ограничена отговорност с фирма „Агротек – 2007“, с ЕИК[ЕИК], извършено с Решение № 84 от 29.01.2007 г. по ф.д. № 61/2007 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, е нищожно, евентуално недопустимо, поради това, че е осъществено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице - ищецът Т. Н. /известен и като Т. Т./, което не е придобило валидно, нито качеството на съдружник в дружеството, нито качеството на управител на дружеството. Въззивният състав е посочил, че съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство. Приел е, че целената правна последица е прилагането на чл. 498 от ГПК. Според съда, по смисъла на този текст, „вписване“ е не само техническата дейност по отразяване на охранителното съдебно решение в търговския регистър, а и регистърната дейност на съда по допускане на това вписване, представляваща сложен фактически състав, чието заключително действие е отразяването в регистъра. Приел е, че нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Посочил е, че такива са случаите, когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав или е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Отбелязал е, че недопустимо е това вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице - чл. 494 от ГПК или вписване по което съдът се е произнесъл, без да е бил сезиран. Според въззивния състав, наведените от Т. обстоятелства, поради които твърди нищожност, евентуално недопустимост на вписването в регистъра на дружество с ограничена отговорност с фирма „Агротек – 2007“, с ЕИК[ЕИК], извършено с Решение № 84 от 29.01.2007 г. по ф.д. № 61/2007 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, са невладеене на български език от съдружниците - турски граждани и в тази връзка липсата на нотариална заверка на подписите им под учредителния договор, протокол и декларации, чрез която да се установи, че им е известно съдържанието на учредителните документи, както и невнасяне лично от тяхна страна на вноските в капитала на дружеството. Въззивният съд е посочил, че от тези обстоятелства, според жалбоподателя, следва опорочаване на цялата процедура по учредяване на дружеството през 2007 г., което означавало, че той не е придобил качеството „съдружник“ и не е бил избран за управител, а от това следвало, че не е бил легитимиран да поиска вписване на новоучреденото дружество в търговския регистър. С атакуваното вписване е регистрирано ответното дружество, а Т. е един от съдружниците и управител на същото. Той е заявителят на вписаното обстоятелство. Въззивният съд е приел, че изложените от него обстоятелства в исковата молба на практика са такива по чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ТЗ. Според апелативния състав, обаче сроковете и предпоставките за такъв иск не са налице. Съдът е посочил, че недействителността на учреденото дружество може да бъде поискана в едногодишен срок след възникването му и може да бъде допусната само, ако нарушението не е вече отстранено. Установено е, че вместо това са предявени разглежданите искове по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, като въззивният съд е посочил, че тези искове могат да бъдат предявени от всяко лице, което има правен интерес да получи защитата, която те предоставят. Приел е, че правният интерес принадлежи на онова лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Въззивният състав е посочил още, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗТРРЮЛНЦ заличаването преустановява занапред правните последици на вписването, т.е. при евентуално уважаване на някой от исковете по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, на основание чл.30, ал.2 от закона, би се извършило заличаването на вписването. Посочил е, че заличаването като последица от съдебното решение има действие занапред. Като се има предвид това, въззивният съд е приел, че в процесния случай, дори да се установи недопустимост на вписването и съответно - да се постанови то да бъде заличено по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, с нищо не би се променило правното положение на ищеца Т.. Въззивният състав е добавил, че това произтича от обстоятелството, че с Решение № 21109/29.10.2021 г., постановено по т.д. №39/2020 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, влязло в сила на 29.06.2022 г. е постановено прекратяване на ответното дружество. Установил е, че от вписванията в Търговския регистър е видно, че на 22.08.2022 г. дружеството е в ликвидация, с вписан ликвидатор Т. Х. Т.. Поради това е приел, че дори и да бъде установена недопустимост на вписването на дружеството, последиците пак биха били свързани с последващата му ликвидация. Посочил е, че дори и да бъде заличено вписването, пак трябва да се премине през процедура по ликвидация, за да се стигне до заличаване на субекта от регистъра. Добавил е, че в този етап се извършват действия по осребряване на имуществото на прекратеното дружество, събиране на вземанията му, погасяване задълженията и разпределение остатъка като ликвидационни дялове между съдружниците. Според съда, заличаването на оспореното вписване, което евентуално би се установило като недопустимо, с нищо не би променило правното положение на ищеца. Същият не е установил по делото защитим правен интерес от предявените искове, като правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковете. Тя следва да съществува не само към момента на тяхното предявяване, но и във всеки момент от развитието на исковия процес като условие за допустимост на съдебното решение, с което съдът се произнася относно валидността и допустимостта на оспореното вписване. Въззивният съд е заключил, че първоинстанционният състав не е констатирал, че липсва правен интерес на ищеца от исковете по чл.29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и поради това е налице недопустимост на производството, съответно и постановеното решение на въззивния съд е недопустимо, на основание чл.270, ал.3, предл. 1-во от ГПК, доколкото липсва правен интерес на ищеца от предявените искове. Поради това е обезсилил обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо и е прекратил производството по предявените искове. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките на чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установява наличие на основания, обуславящи извод, че е вероятно съдебното решение да е нищожно и не е налице основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 от ГПК. Също така не сe установява наличие на основание, обуславящи извод за вероятност съдебното решение да е евентуално недопустимо, с което е изключено допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК. По отношение на соченото основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, очевидна неправилност на въззивното съдебно решение, настоящият съдебен състав намира, че липсват данни, от които може да се обоснове извод, че е налице соченото основание. Касаторът е посочил, че решението е неправилно поради неспазване на основните принципи, на действащите в страната ни правна доктрина, както и принципи, установени преди 2000 години. Съгласно трайната практика на ВКС, очевидна неправилност е налице в случаите на установяване от мотивите на въззивното съдебно решение, че решението е постановено при грубо нарушение на процесуалните правила или при приложение на несъществуваща норма, или в приложението на правна норма, в обратен на действителния й смисъл, както и ако грубо са нарушение правилата на формалната логика или има вътрешни противоречия в изложените мотиви. В настоящия случай, от мотивите на въззивното решение не може да се установи, че въззивният съд е постановил решението при някой от сочените пороци, поради което следва да не се допуска касационно обжалване. Изхождайки от вписването като правно регламентирана и техническа дейност, отразяваща удостоверяване на вписани обстоятелства, въззивният съд е преценил, че от значение за наличието на правен интерес е възможността да се постигне целеният от ищеца правен резултат и с оглед действията на вписванията, последователно и на заличаването, на основание чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ, занапред, е приел, че с предявените искове, ищецът не би могъл да постигне правен резултат, от който би имал интерес. Съдебните решения в търговския регистър със значението им, каквото е предвидено в ЗТРРЮЛНЦ, въззивният съд е преценил наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване и разглеждане на иска. С оглед конкретните вписвания по партидата на ответника по иска – търговско дружество, както и предявените искове, е преценил, че няма да се постигнат правни последици, само с предявените искове с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, за нищожност, евентуално недопустимост на вписваниятая, като изрично е подчертал, че установяването нищожност или недопустимост на вписване в търговския регистър, на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, има действие занапред, което означава, че се запазват вписванията в търговския регистър, осъществени след вписването, което се атакува. Преценката за липса на правен интерес е конкретна и от нея е изхождал въззивният съд. По отношение на формулирания първи правен въпрос, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира следното. В случая въззивният съд е преценил, че исковете с правно основание чл. 29 от ЗТТРЮЛНЦ, за прогласяване нищожност, респ. недопустимост на вписване на обстоятелства, са недопустими, поради това, че липсва правен интерес. За да постанови това решение е прието, че има последващи вписвания спрямо тези, предмет на исковете и в случай, че бъдат разгледани исковете, на основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, при евентуалното им уважаване следва да се извърши заличаване, на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ. Това обуславя отпадане на правния интерес, доколкото заличаването, на основание чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ има действие занапред и ищецът не може да постигне целените от него правни последици само с исковете, които е предявил. Именно наличието на влязло в сила решение, по вече развито процесуално правоотношение (разгледан иск с правно основание чл. 155 от ГПК), както и вписаната впоследствие ликвидация на дружеството) е обусловило извода на съда за отсъствие на правен интерес от предявените искове, поради това, че заличаването има действие занапред и няма да резултира, по начина, по който ищецът би имал интерес, доколкото вече е вписано прекратяване на търговското дружество, по силата на съдебно решение, като по отношение на това вписан обстоятелство няма искане за заличаване. Формулираният от касатора въпрос, не представлява правен въпрос и с него не е обосновано основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният правен въпрос не посочва вида на „другото процесуално правоотношение“ и не обосновава отклонение от даденото от въззивния съд разрешение. С втория поставен правен въпрос, касаторът също не обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване. В мотивите на съдебното решение не са изложени данни за имуществени спорове, поради това такъв въпрос не е разглеждан от въззивния съд. Въпросът за правния интерес като положителна процесуална предпоставка за предявяване и разглеждане на иска, е винаги конкретен. Въззивният съд не е разгледал правен въпрос относно имущественото положение на дружеството или дружеството с трети лица или между съдружниците, преценил е въпросът за правния интерес с оглед конкретните обстоятелства по делото, свързани с вписани по партидата на дружеството обстоятелства. По отношение на формулирания трети въпрос. Въпросът относно правния интерес е винаги конкретен, преценява се с оглед установените факти по делото. В случая е изключено наличието на правен интерес именно поради невъзможност да се постигнат целените правни последици, след заличаване на вписаните обстоятелства, поради наличие на вече вписани предходни обстоятелства. С формулирания правен въпрос не е обосновано основание за допускане на касационно обжалване. Четвъртият поставен въпрос, е хипотетичен и теоретичен. Той не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване, доколкото не представлява разрешен от въззивния съд правен въпрос, свързан с предмета на делото. Поставеният пети правен въпрос, относно порока на обжалваното въззивно съдебно решение, е свързан с правилността на съдебното решение, след преценка на изложените в касационната жалба основания за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. В стадия по селекция на касационните жалби, съдът не може да преценява какъв е порокът на обжалваното съдебно решение, защото ще се произнесе по правилността на същото, без участие на страните, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това с поставения правен въпрос касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. По всички изложени съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното съдебно решение. Върховният касационен съд на Р България