Определение № 1127 от 10.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 137/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба „М и М Милицер и Мюнх БГ“ООД, [населено място] и насрещна касационна жалба на „Кредо експорт“ЕООД, [населено място] против решение №3832 от 27.06.2024г. по т.д. №10849/23г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. В. Д. е поддържал основание по чл..280, ал.2 ГПК, като са посочили хипотезата на „очевидна неправилност“. Твърдяли са, че СГС с решението си „се е произнесъл по правни въпроси в противоречие със задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК и сл.“. Възпроизведен е текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и са формулирани въпросите – 1/“Следва ли степента на допустимо обичайно износване при ползване на недвижим имот да бъде преценявана според стопанското предназначение на съответния имот?“ 2 / „ „Следва ли обичайното износване на наетата вещ да бъде приравнявано на дребни повреди…43/ „ Коя страна носи доказателствена тежест да установи размера на вредите …“ 4/“Каква е дължимата от наемателя престация при констатиране вредите, причинени от него на наетата вещ…“ и 5/ „ Следва ли съдът да се произнася по въпрос от съществено значение за разрешаване на делото, за който страната е направила доказателствено искане, но съдът е отхвърлил искането под претекст, че поставения въпрос е правен по своята същност и на него може да отговори решаващия състав?“. Посочено е, че обжалвания съдебен акт е постановен и в противоречие с практика на ВКС- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като решението противоречало на посочени две решения на този съд. Поддържано е, че противно на посоченото решение №500/20 на ВКС,1 І г.о. първоинстанционният съд не се бил произнесъл по всички доводи на страната, а противно на ТР ОСГТК № 1 /22г. СГС приел, че ответникът следва да докаже, че ищеца не бил претърпял вреди в размера, посочен в исковата молба. Отново е възпроизведен текста на чл.280, ал.2 предл. 3-то, по който лаконично е посочено, че решението противоречало на материалния закон, при „явно несъответствие на действителната фактическа обстановка“ .Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, предл. 3-то ГПК. Касаторът, чрез пълномощника си е поддържал основание чл.280,ал.2 ГПК, уточнено в изложението като „очевидна неправилност“, по което липсват доводи, извън общо посоченото, че решението противоречало на материалния закон, при „явно несъответствие на действителната фактическа обстановка“. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. Ирелевантно към тази фаза на касационното производство остава общо изразеното разбиране за неправилност на решението. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетата с тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставените от касатора множество въпроси не са релевантни, тъй като са фактически, а не правни. Но дори и от тях да бъде изведен релевантен страната не е развила каквито и да било доводи по допълнителния критерий определен от нея като основание по чл.280, ал.1, г.3 ГПК, като възпроизвеждане на текста на нормата не съставлява довод за наличие на това основание. Същото следва да бъде обосновано с критериите определени с т.4 на ТРОСГТК № 1 /09г., което касаторът не е направил. Или същият не е защитил поддържания допълнителен критерий. По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, страната не е поставила правен въпрос, а е поддържала, че решението противоречи на изброената практика / всичките въпроси са поставени в раздел І и обосновани като относими към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Липсата на правен въпрос е достатъчна за да не бъде допуснато касационно обжалване по това основание. Извън това и посочените решения са свързани с кратко общо оплакване за неправилност, а не с противоречие с правен извод в какъвто смисъл и общото основание се явява задължителен елемент. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. При този изход на спора и на основание чл.287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда. На ответника по касация следва да бъдат заплатени установените и поискани разноски в размер на 1872лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение