Определение № 2280 от 16.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2247/2024 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молби на адвокати Н. вх. № 6752/10.04.2025 г. и Й. вх. № 6783/11.04.2025 г. за изменение /допълване/ на определение № 1101/09.04.2025 г. по т. д. № 2247/2024 г. в частта за разноските. В молбите е изразено становище, че при постановяване на определението си съдът не е взел предвид формулираните в отговорите на касационната жалба искания за присъждане на разноски и представения по делото договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за плащане на възнаграждение в размер 5 000 лв. в полза на адвокат Н. Копие от молбите са изпратени на насрещната страна, която не е ангажирала становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на молителите и прецени данните по делото, приема следното: Молбите са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК след постановяване на определение № 1101/09.04.2025 г. и са допустими. Разгледани по същество са основателни. С подадения отговор на касационна жалба процесуалният представител на ответника по касация И. П. е формулирал искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Такова му се дължи в размер на 3 000 лв. Настоящият състав съобразява решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. в приложение на чл. 633 ГПК и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т.о. на ВКС. С отговора на И. С. е заявено искане за присъждане на разноски и е представен договор за правна защита и съдействие, който удостоверява и плащането на възнаграждение в размер 5 000 лв., което следва да бъде присъдено. С тези мотиви съставът на първо търговско отделение на ВКС