Определение № 133 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 107/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение от 10.11.2009г. и по гр.д. №652/2009г. на Великотърновски АС, с което е потвърдено разпореждане от 21.10.2009г. по гр.д. №639/2009г. на Великотърновски ОС за отказ М. И. да бъде освободен от заплащане на държавна такса по същото дело. Жалбоподателите – М. И. Д. моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното определение като бъде освободен от заплащане на държавна такса. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Частният жалбоподател е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такси по воденото от него и С. И. производство по иск за прогласяване нищожност на договорна ипотека с правно основание чл.527, ал.2 ГПК. С разпореждане от 21.10.2009г. по гр.д. №639/2009г. на Великотърновски ОС съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищците от заплащане на държавна такса по делото, тъй като те не са установили наличие на предпоставките за това, а именно липсата на достатъчно средства да я заплатят. От представените доказателства съдът е приел, че по скоро се установява наличие на финансови възможности в достатъчен размер, позволяващ им да заплатят дължимата се държавна такса. Това разпореждане е обжалвано само от ищеца М. И. и с обжалваното определение въззивният съд, като е възприел изводите на първоинстанционния съд, е потвърдил разпореждането му за отказ същият да бъде освободен от заплащане на държавна такса. За да обоснове допустимост на обжалваното определение жалбоподателят поддържа, че е разрешаван противоречиво от съдилищата въпросът за предпоставките, при които едно лице може да бъде освободено от заплащане на държавна такса. Представил е две определения от 13.10.2008г. по ч.гр.д. №1672/2008г. на ВКС и от 01.12.2008г. по гр.д. №1993/2008г. на ВКС. При така установените факти по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Налице е определение, с което се потвърждава разпореждане на въззивния съд преграждащо по-нататъшното развитие на делото, но не са нали предпоставките на чл.274, ал.1, вр. чл.280, ал.1,т.2 ГПК. За да е налице въпрос разрешаван противоречиво от съдилищата е необходимо по идентични въпроси да е налице влязъл в сила съдебен акт, даващ разрешение, различно от приетото от въззивния съд. В случая за да бъде освободено едно лице от заплащане на държавна такса е необходимо съдът да прецени имущественото състояние, доходите, здравословното състояние, възрастта и други обстоятелства в във всеки отделен случай конкретно, не по общи критерии, а като се вземат предвид представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи. Именно преценката на представяните доказателства не е дала основание частният жалбодател да бъде освободен от заплащане на дължимата се държавна такса. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това дали следва едно лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът