Определение от 07.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1731/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 55 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Производството е образувано във връзка с определение № 1389 от 14.02.2025г., постановено по адм.д. № 11581/2024г. на петчленен състав на Върховния административен съд /ВАС/, с което делото е изпратено по компетентност на ВАС. Образувано е по жалби на М. И. Б. от [населено място], общ. Карлово, обл. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Абровски, против Заповед № РД – 09 – 952 от 05.09.2024г. на Министъра на земеделието и храните, както и срещу утвърдената с нея на основание чл. 55, ал. 2 ЗПЗП Методика за прилагане на предварителните условия в Република България във връзка с изпълнението на Стратегическия план за развитие в земеделието и селските райони в Република България в периода 2023 – 2027г., обн. в ДВ бр. 78/13.09.2024г./. В жалбите се твърди незаконосъобразност на оспорените административни актове поради немотивираност, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и поради противоречието им с разпоредби на акт от по – висока степен. Върховният административен съд, в настоящия състав на второ отделение, при извършена проверка за допустимост и редовност на подадената жалба намира следното: Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Правният интерес от обжалване на административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. Наличието на такъв според чл. 159, т. 4 от АПК е основание за допустимост на сезиращата съда жалба. Видно от съдържането на оспорените актове същите се отнасят и засягат права и интереси и биха създали задължения на лица, граждани и организации, които са земеделски стопани/производители, както и имащи качеството на бенефициери по отношение на които се разпростират правилата на Методиката, а именно лицата получаващи директни плащания по включените в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Република България интервенции. От жалбата не може да се установи дали жалбоподателя е такова лице, а именно земеделски стопанин, като за това се съдържа само твърдение, но не са представени доказателства за това, че жалбоподателят е земеделски стопанин. Не се твърди и не са представени доказателства и че жалбоподателят е лице, което е засегнато от Методиката и за което тя създава задължения. По изложените съображения настоящият състав намира, че към момента не се установява непосредствено засягане на правната сфера на жалбоподателя, а именно засягане на негови права, свободи и законни интереси или създаване на задължения спрямо него от оспорените актове, т.е. не е обосновано наличие на правен интерес от оспорването им от жалбоподателя. Поради изложеното настоящият състав намира, че жалбата следва да бъде оставена без движение и да бъде даден срок на жалбоподателя да обоснове и представи доказателства за наличие на правен интерес от оспорването, както и да представи доказателства, че е земеделски стопанин и че е лица – бенефициер, по отношение на което се разпростират правилата на Методиката, а именно лице, получавало, получаващо директни плащания по включените в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Република България интервенции. Воден от горното и на основание чл. 186 ал. 1 във връзка с чл. 159 т. 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,