Определение № 8346 от 04.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6360/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на СД „И., Т. и Сие“, депозирана чрез процесуален представител срещу определение № 4353/24.04.2024 г. по адм. дело № 4123/2024г. на Административен съд София - град. С жалбата се твърди, че определението е немотивирано, неправилно, необосновано, противоречащо на приложените по делото писмени доказателства, преписката към административния акт и обективната фактическа обстановка. Твърди се, че на жалбоподателя не е връчвана процесната заповед, залепването на писмо на обекта не било регламентирано в нормативната уредба. Процесният паркинг се държал и стопанисвал от дружество по силата на договор за наем с жалбоподателя. Липсвала индивидуализация на имота, като този, описан в оспорената пред съда заповед не бил идентичен с този, стопанисван от частния жалбоподател. Имота не бил общинска, а държавна собственост. Вредите, които щели да настъпят били неизменно свързани с толериране на недобросъвестност на администрацията. Иска се отмяната на оспореното определение и произнасяне по същество с уважаване на искането за спиране на изпълнението на оспорената пред съда заповед. Ответникът – кметът на район „Витоша” – Столична община, с представен отговор на частната жалба изразява становище за правилност на обжалваното определение. Моли същото да бъде потвърдено. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение Административен съд София - град е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за спиране изпълнението на Заповед № РВТ24-РД48-1/17.04.2024 г. на кмета на район „Витоша” - СО, с която е разпоредено изземване на общински имот, находящ се в м. „Павлово- Бъкстон- Триъгълника, ул. „Юнашка песен“, представляващ част от терен – ПИ с идентификатор 68134.1930.649, ползван без правно основание. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че към искането за спиране изпълнението на оспорения акт не са изложени твърдения, че предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия или ще бъде засегнат особено важен негов интерес. Така постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Тези условия са изрично предвидени в чл.166, ал.2 от АПК. При съобразяване с така разписаните от законодателя правила, въпреки позоваването в искането за спиране изпълнението на оспорената заповед на разпоредбите на ЗАП /отменен с §2 т.2 от ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс, приет през 2006 г./, съдът правилно е определил реда за водене на производството и приложимите към настоящия момент материалноправни норми. Правилно и обосновано административният съд е приел, че жалбоподателят не е изложил в искането си каквито и да е съображения и не са представили доказателства за възможност от настъпване на неблагоприятни последици, които могат да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими вреди, вписващи се в хипотезата на чл.166, ал.2 от АПК. Следва да се отбележи, че доказателства или обосновани твърдения за риск от настъпването на такива вреди, не са представени и пред настоящата съдебна инстанция. Както правилно е отбелязано в оспореното определение, в разпоредбата на чл. 65 ал. 4 от ЗОС законодателят е предвидил, че обжалването на заповед за изземване на имот - общинска собственост не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. Това представлява изключение от общото правило в административното правораздаване, въведено в чл. 166, ал. 1 от АПК, че оспорването спира изпълнението. Самото производството по чл. 65 от ЗОС предполага наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени чрез незабавното изпълнение на издадения административен акт. Съгласно чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК основание за спиране на предварителното изпълнение е налице, когато то би причинило на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Само опасността от настъпването на такъв вид последици, могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение. В конкретния случай липсват доказателства за възможността за настъпвани такива вреди за адресатите на административния акт. Представените към искането за спиране изпълнението на оспорената пред съда заповед доказателства, не установяват опасност от евентуалното настъпване на значителна или трудно поправима вреда, която по своята същност, степен и резултат да е противопоставима на презюмирания от закона държавен и обществен интерес от изземването на имота. Наличието на договорни отношения във връзка с ползването на имота, не е от кръга на обстоятелства, които могат да доведат до извод за значимост на личния интерес над защитения от закона обществен такъв. Противното би довело до напълно необоснован извод за възможността от упражняване на неустановени по определения в закона ред права върху общински имот от страна на всеки правен субект, който е осъществил действия по управление или разпореждане с такъв, което би обезсмислило въведеното с чл. 65 ал. 4 от ЗОС правило за допускане на предварително изпълнение на заповедта за изземване по силата на закона. Претенцията за необходимост от заплащане на подобрения в имота е обстоятелство, което касае възникването или развитието на възможни бъдещи имуществени отношения между страните в производството, установяването на които следва да стане по ред, различен от реда на водене на настоящото производство. Доводите за допуснати нарушения на процедурата по издаване на оспорената пред съда заповед, свързани с липса на уведомяване в хода на производството, за липса на идентичност на имота, описан в административния акт и ползвания от частния жалбоподател, липса на индивидуализация на същия, собствеността върху имота и други, са обстоятелства по съществото на спора и не могат да бъда обсъждани в производството по чл. 166 ал. 4 от АПК. При липса на установени от фактите по делото, както и на обосновани твърдения на жалбоподателя условия по чл.166, ал.2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваната заповед, искането за спиране на изпълнението правилно е отхвърлено като неоснователно. Жалбата срещу определението на Административен съд София – град е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во, вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,