Определение № 137 от 04.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1267/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ЧАР” ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място] чрез пълномощника адв. М. К. срещу въззивно определение № 972 от 16.01.2020 г. по ч.гр.д. № 468/2020 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение подадената от „ЧАР” ЕООД частна жалба срещу определение № 244 836 от 15.10.2019 г. по гр.д. № 2440/2019 г. на Софийски районен съд, с което е върната както недопустима подадената от жалбоподателя искова молба в частта й, касаеща исковете по чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на всички решения на Общото събрание на етажната собственост на сградата, находяща се в [населено място], [улица], обективирани в протокол от 19.09.2018 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното въззивно определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по въпроса допустими ли са исковете за прогласяване нищожност на решения на общото събраните на собствениците в етажната собственост. Твърдението за разрешаване на поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС е обосновано с позоваване на определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1464/2017 г. на ВКС, І г.о. В отговор на частната касационна жалба ответната страна Етажна собственост на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], представлявана от председателя на УС М. Р., изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За направи извод, че предявеният установителен иск за обявяване нищожност на решение на общото събрание на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД е недопустим, въззивният съд е приел, че решенията на Общото събрание на етажната собственост са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Приел е, че тези решения не представляват сделки по смисъла на ЗЗД между етажните собственици, и за разлика от тях, нищожността им не може да бъде релевирана по общия ред, а подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по специалния ред, уреден в ЗУЕС. Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос относно това допустим ли е иск за прогласяване нищожност на решения на общото събраните на собствениците в етажната собственост, е обуславящ изхода на делото, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което и не е налице основание по смисъла на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване. По този въпрос е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на І г. о. на ВКС, която приема, че решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на неперсонифицирана общност от лица, насочени към постигане на обща цел, редът за приемане на които е регламентиран в ЗУЕС със специални правила относно компетентността на общото събрание, начин на свикването му, участниците в него, представителство, кворум за провеждането му и за вземане на решения, съставянето на протокол и неговите задължителни реквизити, реда за съобщаване на взетите решения и за отмяната им като незаконосъобразни. Тези решения се отличават от многостранните договори по това, че се приемат с посочено в закона мнозинство от собствениците с право на глас, съответстващ на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, и след влизането им в сила са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите в проведеното общо събрание и за тези, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Поради тези специфики спрямо тях са неприложими правилата на ЗЗД за недействителност на договорите. Доколкото в ЗС и в ЗУЕС не са регламентирани специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост, е прието, че защитата срещу порочните решения, включително нищожните, може да бъде осъществена само по специалния ред, предвиден в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС - чрез иск, предявен в 30-дневен срок от получаване на решението. Практиката на ВКС последователно се придържа към това разрешение, с което въззивният съд се е съобразил. Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1464/2017 г. на ВКС, І г. о., на което се позовава жалбоподателят, не може да обоснове извод за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като същото е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК и няма характер на задължителна практика на ВКС. По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът