Решение № 14454 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1277/2019 г.

Решение № 14454 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1277/2019 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрисконсулт Л. Железарова, против решение № 134 от 21.12.2018 г. по адм. дело № 136/2018 г. на Административен съд – Силистра. С него, по жалба на Р. Димитров е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-190-6500/1736 от 3.02.2018 г. в частта, с която частично е отказано финансово подпомагане по Схемата за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда /ЗДП/ за сумата от 4 944,47 лв., преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Димитров за отказано финансово подпомагане по СЕПП не е обжалвано, поради което е влязло в сила и не е обект на контрол от настоящата инстанция. В касационната жалба са изложени доводи за издаване на решението в противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му в обжалваната част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна – Р. Димитров изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че в уведомителното писмо, в табличен вид са изложени подробни факти, касаещи обработваните площи по ЗДП за кампания 2015 г., поради което неправилно съдът е приел, че актът не е мотивиран. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Р. Димитров против уведомително писмо изх. № 02-190-6500/1736 от 3.02.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е извършено намаление от 4 944, 47 лв. от поисканата сума по Схемата за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда /ЗДП/. Мотивите за постановения отказ, изложени в административния акт са, че не е спазено изискването за екологично насочени площи /ЕНП/, като общо санкционираната площ е 24.33 ха, изчислена при прилагане на разпоредбата на чл. 26 от Регламент /ЕС/ 640/2014 г. От приложената административна преписка, съдът е установил, че на жалбоподателя са извършени намаления по подаденото от него заявление за подпомагане в размер на 7 148, 88 лв. по СЕПП и 4 944, 47 лв. по ЗДП. За изясняване на спора, е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение потвърждава констатациите за наличие на недопустими площи в размера, посочен в уведомителното писмо. Съдът е установил, че срещу заповедта на министъра на земеделието, храните и горите за одобряване на обновения слой "Площи, допустими за подпомагане" не е подадено възражение, както и че Димитров не е обжалвал заповедта за окончателния специализиран слой. Достигнал е до извод, че недопустимите за подпомагане площи по СЕПП са правилно определени, поради което е отхвърлил жалбата срещу уведомителното писмо в тази му част. По отношение на редуцираната сума по ЗДП съдът е приел, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като липсва фактическото основание за частичния отказ, което не може да се изведе от цитираните правни норми. Така постановеното решение в обжалваната част е неправилно. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е немотивиран, тъй като не са изложени фактически основания, поради което не могъл да установи дали правилно е било определено направеното намаление от 4 944, 47 лв. по ЗДП. Видно от приложената преписка земеделският стопанин е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2015 г., в което е заявил и Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/. В таблица ЕНП /екологично насочени площи/ към заявлението е посочил номерата на парцелите, културите, наименованието на културата/ЕНП и декларираните линейни метри, като само един парцел е заявен като земя под угар, а останалите 7 – като буферни ивици. При извършената административна проверка към момента на подаване на заявлението и резултати от предварителни калкулации на въведените данни по ЗДП от 11.05.2015 г., административният орган е изчислил, че минимално изискуемата площ с ЕНП за стопанството на Димитров се равнява на 2. 93 ха. В таблица 3 "Площи по ЗДП за кампания 2015" от процесното уведомително писмо е записана установената обработваема площ – 58. 45 ха, а в колона 11 – общо санкционираната площ – 24. 33 ха. В колона 8 е посочено, че не е спазено изискването за ЕНП, тъй като установената площ ЕНП /колона 7 е едва 0. 49 ха, при минимално изискване от 2. 93 ха. Под таблицата, в словесната част са дадени разяснения за всяка една колона. Такива са налични и под таблица 13 на стр. 6 от писмото – Размер на финансовото подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, като за колона 14 е посочено, че оторизираната площ се умножава по ставката за съответната схема и по този начин се получава оторизираната сума. В този смисъл, писмото, таблиците в него и обективираните към тях пояснения на отделните колони и отразявания, съставляват мотивите на издадения акт. Поради това, необоснован е направеният от съда извод за липсата на изложени от органа фактически основания за атакувания отказ за подпомагане. При издаване на акта, административният орган се е позовал на чл. 46 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 637/2008 на Съвета и Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Съвета. С него се въвежда нова правна уредба за директните подпомагания, предоставяни в рамките на общата селскостопанска политика, като една от целите е подобряването на екологичните параметри чрез задължителен компонент за "екологизиране" на директните плащания, които ще подкрепят селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда. Една от тези практики е създаването на екологично насочени площи - § 37 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ № 1307/2013 г. С тези площи се цели опазване и подобряване биологичното разнообразие на стопанството, повишаване качеството на почвите и водите, опазване на ландшафта и изпълнение на целите за смекчаване на изменението на климата и за адаптация към него /§ 45 от Преамбюла на Регламента/. Чл. 46, § 1 от Регламента гласи, че когато обработваемата земя на стопанството включва повече от 15 хектара, земеделският стопанин взема мерки за това, считано от 1 януари 2015 г., площ, представляваща най-малко 5% от обработваемата земя, която е декларирал, да представлява екологично насочена площ. Не е спорно по делото, че обработваемите площи в стопанството на Димитров, които отговарят на условията за подпомагане, не са постоянно затревени площи и за които са нужни ЕНП са 58. 45 ха, т. е. минимално изискуемата площ с ЕНП за стопанството е в размер на 2. 93 ха. В приложената към заявлението за подпомагане таблица ЕНП земеделският стопанин лично е декларирал един парцел като площи с угари /0. 49 ха/ и седем парцела като буферни ивици /2. 44 ха/. Те са принципно допустими, доколкото в чл. 46, § 2 от Регламента е предвидено, че до 1 август 2014 г. държавите-членки решават, кои от изброените в параграфа видове площи ще смятат за екологично насочена площ, като след нотификация до Европейската комисия, площите са уредени в чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /в редакция, относима към кампания 2015 г. /, а именно: земя, оставена под угар, тераси, особености на ландшафта, буферни ивици, ивици допустими площи по краищата на гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, площи междинни култури или зелена покривка и площи с азотфиксиращи култури. С цел да се гарантира, че екологично насочените площи са установени по ефективен и последователен начин с чл. 46, § 9, б. "а" от Регламента се предоставят правомощия на Комисията да приема определени актове по отношение на установяването на допълнителни критерии за определянето на площи като екологично насочени площи. Въз основа на това оправомощаване Комисията е приела Делегиран регламент /ЕС/ № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение Х към същия регламент. В § 52 от Преамбюла на делегирания регламент е дадено определение, че буферните ивици са такива, които трябва да бъдат разположени в близост до границите на обработваеми земи по протежението на водни басейни или в рамките на земи, разположени на склон, и които спомагат да се намали оттичането на замърсителите към повърхностните води. Посочено е, че в интерес на ползите за биологичното разнообразие следва да се предвиди площите, които се считат за екологично насочени, да не се използват за производство, чрез което ще се избегне и употребата на пестициди и ще се ограничи употребата на торове. В чл. 45 от делегирания регламент Комисията е определила допълнителни критерии за някои видове екологично насочени площи, като § 5 от него е по отношение на буферните ивици. С оглед постигане целите на общата селскостопанска политика и по специално повишаване качеството на почвите и водите, в чл. 9 от Наредбата /редакция, приложима за кампания 2015 г. / е дадено определение за буферни ивици, които са площи с широчина, включително на крайбрежната растителност от 1 до 10 м, разположени върху обработваема земя или в съседство с обработваема земя по протежението на водни течения, така че дългата им страна е успоредна на водното течение или водоема. Оттук следва извод, че за да има право на зелено директно плащане, земеделският стопанин трябва да е заявил буферни ивици, които кумулативно да отговарят на следните изисквания: 1. да са с широчина от 1 до 10 м; 2. да са разположени върху или в съседство до обработваема земя и 3. да са по протежението на водни течения, като дългата им страна да е успоредна с тях. Видно от представените по делото карти на блокове на земеделското стопанство, заявените от Димитров парцели като буферни ивици не граничат с водни течения или водоеми, поради което правилно административният орган е отказал плащане за тях. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил уведомителното писмо в частта, с която е отказано финансово подпомагане по Схемата за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на делото и направените искания от процесуалния представител на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции, Р. Димитров следва да заплати 100 лева за касационната инстанция, тъй като Административен съд-Силистра вече се е произнесъл за разноските пред него с постановеното решение.