Решение № 11929 от 16.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9137/2019 г.

Решение № 11929 от 16.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9137/2019 г., IV о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 58 от Изборния кодекс (ИК), във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Политическа партия (ПП) "ГЕРБ", със седалище гр. София, представлявана от Б. Борисов, против решение № 600 - МИ от 9.08.2019 г., поправено с решение № 603 - МИ от 12.08.2019 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК), издадено на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и 5, във връзка с чл. 74, 75, 76, 77, чл. 80, чл. 81 и § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Изборния кодекс, в частта, по т. 12. 1. С решение 600 – МИ от 9.08.2019 г. на ЦИК са определени срока, участниците, изискванията за провеждане на консултациите при кметовете на общини за съставите на Общинските избирателни комисии (ОИК), последващите действия при постигане, респективно при липса на съгласие относно състава на ОИК, принципите за формиране на съставите на ОИК, в това число и относно съотношението между парламентарно представените партии и коалиции в 44 Народно събрание съобразно броя на всяка парламентарно представена група към 16.07.2019 г., при използване на метода на най - големия остатък, изискванията към членовете на ОИК, техния статут, крайният срок за назначаване на ОИК за всяка община. С оспорената т. 12. 1 от решение № 600 – МИ от 9.08.2019 г. на ЦИК се определя, че "съставът на Общинската избирателна комисия (ОИК) с 11 членове, включително председател, двама заместник - председатели и секретар като се спазват условията по т. 11. 3 е както следва: за партия ГЕРБ - 4 членове; за коалиция "БСП за България" - 4 членове; за коалиция "Обединени патриоти" - 1 член; за партия "ДПС" - 1 член; за партия "Воля" - 1 член. Извън този брой коалиция "Демократична България - обединение" има право на 1 член. В случай че изброените партии и коалиции са направили предложения за всички членове, на които имат право, общият брой на членовете на ОИК става 12 (четно число). Затова парламентарно представената партия или коалиция с най-голям неоползотворен остатък предлага още един член на ОИК (в случая това е коалиция "Обединени патриоти") и ОИК става 13 членове". В жалбата и в представени писмени бележки се твърди, че решението в оспорената му част, е неправилно, постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че същото е постановено в противоречие с правилата на чл. 76 от ИК относно начина на определяне на най–големият неоползотворен остатък при ОИК с 11 члена. Твърди се, че при положение, че Коалиция "БСП за България" и ПП "Воля" са получили членове, то следва да бъде преценяван неоползотворения остатък само на ПП "ГЕБП", Коалиция "ОП" и Движението за права и свободи (ДПС), при което най – голям е остатъкът на ПП "ГЕРБ". Посочва се и че в закона не е определен конкретен метод за извършване на това изчисление, като единственият законов критерии е запазване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, като в тази връзка твърди, че най – голям остатък следва да бъде преценяван съобразно съотношението между всички, а не между част от парламентарните групи. Твърди в тази връзка, че отчитайки най–голям остатък, изключвайки броя на представителите на ПП "Воля" за определяне на 13 член на ОИК, ЦИК е приложил неправилно закона. Твърди освен това, че изчислението е извършено неправилно и тъй като е настъпила смърт на народен представител от ГЕРБ, а на негово място с решение от 11.07.2019 г. е избран друг народен представител, който обаче поради липса на заседание на НС е положил клетва на 17.07.2019 г. Посочва, че този народен представител не е включен при разпределението, което също се твърди, че опорочава решението на ЦИК в оспорената му част. Иска оспореното решение в оспорената част да бъде отменено със законните последици. Ответникът по жалбата Централната избирателна комисия, чрез процесуалния си представител, упълномощен с нейно решение № 3 от 22.03.2019 г., член на комисията Н. Николов, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, а оспореното решение да бъде потвърдено в оспорената му част като законосъобразно. Заинтересованата страна Коалиция "Обединени патриоти", редовно призована за открито съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, както и в срока по чл. 58, ал. 1 от ИК, считано от обявяване на решението по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК и при наличие на правен интерес за оспорване на частта от решението на ЦИК, предмет на делото, доколкото определените с нея правила за състава, броя и квотното разпределение на членовете на ОИК рефлектира върху правото на партията да участва със свои представители в общинските избирателни комисии. Решението на ЦИК, в оспорените части е издадено и на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 от ИК, съответно попада в кръга на обжалваемите актове по чл. 58 от ИК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Решението е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 57 от ИК, същото е в изискуемата форма и е мотивирано, като са посочени правните и фактически основания за издаването му. Мотиви са изложени и при обсъжданията в заседанията на ЦИК от 08 и 9.08.2019 г., обективирани в протоколи № 93 и 94 от посочените дати, копия от които са приложени по делото. От протоколите е видно, че решението, в оспорените части, е взето с изискуемото мнозинство по чл. 53, ал. 4 и при необходимия кворум по чл. 53, ал. 3 от ИК, съответно не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Решението е издадено и при спазване на материалния закон. Съгласно чл. 76, ал. 4 "Парламентарно представените партии и коалиции предлагат членове на общинската избирателна комисия, включително председател, заместник-председатели и секретар, според броя на избирателните секции на територията на общината, както следва: 1. с до 150 избирателни секции – до 11 членове", като в тази връзка е издадено оспореното решение в оспорената му част. Разпоредбите на чл. 76, ал. 5, 8 и 9 разписват законовите правила, при които се определя членствения състав на ОИК съобразно партийното представителство. Чл. 76, ал. 5 от ИК предвижда принципните правила за това, като посочва, че "При назначаването на членовете по ал. 4, включително председател, заместник-председател и секретар, се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, но не по-малко от един член от всяка парламентарно представена партия или коалиция". Т. е. принципът при определяне на членовете на ОИК съобразно партийното и коалиционно представителство е да бъде запазено съотношението между парламентарно представените партии и коалиции. Законодателно обаче е предвидено с изменението на ИК от ДВ бр. 21 в сила от 12.03.2019 г., че дори и да не е налице необходим резултат с оглед запазване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, всяка такава партия и коалиция следва да има поне един такъв представител в ОИК. Предвидено е и едно място за член в ОИК на партиите и коалициите, които макар и да не са парламентарно представени, имат избрани членове за Европейски парламент. В случая при принципното изпълнение на правилата по посочената разпоредба на чл. 76, ал. 5 от ИК са определени квотите за членове от различните парламентарно представени партии, както следва за ПП "ГЕРБ" – 4 член, за Коалиция "БСП за България" – също 4 члена, за Коалиция "ОП" – 1 член и за ДПС – 1 член, като при определяне на тези членове не е спорно между страните, че е спазен принципът за запазено съотношение на парламентарно представените партии и коалиции. По отношение на определения 1 член за парламентарно представената ПП "Воля" също не е спорно между страните, че същият е определен на базата на изменението на разпоредбата от ДВ бр. 21 в сила от 12.03.2019 г., а именно с оглед на принципа, че парламентарно представена партия следва да има поне един член, тъй като при изчисление на съотношението на парламентарно представените партии, тази партия не достига резултат за 1 член. Такъв обаче й се следва с оглед изричната разпоредба на закона. Пак при спазване на разпоредбата на чл. 76, ал. 6 от ИК е предвиден и един член за Коалиция "Демократична България - обединение", като коалиция излъчила член на Европейския парламент. Поради това разпределение съответно броя на членовете на ОИК става нечетен, а именно 12 члена. Поради това и е пристъпено към определяне на състава по изключенията, разписани в чл. 76, ал. 8 и ал. 9 от ИК. Основния по делото спор е досежно тълкуването и приложението на чл. 76, ал. 8 от ИК с оглед начина на изчисляване на най – големия неоползотворен остатък след приложението на общия принцип за запазване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции. Посочената разпоредба на чл. 76, ал. 8 от ИК гласи: "В случай че общият брой на членовете на общинската избирателна комисия е четно число, парламентарно представената партия или коалиция с най-голям неоползотворен остатък предлага още един член на общинската избирателна комисия. При равни остатъци се тегли жребий между партиите и коалициите с равни остатъци". Предпоставките за прилагането на тази разпоредба са: 1. на първо място да е налице четно число при определяне на членовете на ОИК при прилагане на общите принципи, което в този случай е налице; 2. втората предпоставка е да има парламентарно представена партия или коалиция; 3. на трето място след прилагане на общия принцип за съразмерност на представителството съобразно парламентарното, да има неоползотворен остатък и 4. на последно място този остатък да е най–голям, т. е. превишаващ този на другите парламентарно представени партии и коалиции. Относимото към спорния въпрос е третата предпоставка, а именно при прилагане на общия принцип за съразмерност на представителството съобразно парламентарното такова, да има неоползотворен остатък. В случая съгласно чл. 76, ал. 5 при назначаването на членовете на комисиите следва да се запази съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, като обаче дори при изчисление съобразно това съотношение някоя парламентарно представена партия да не може да получи поне един член, то на нея служебно и съобразно изменената норма на закона се следва един член. В настоящия случай е била налице точно такива хипотеза като съобразно съотношението между парламентарно представените партии за ПП "Воля" не достига резултат, за да получат поне един член, поради което съобразно изменената разпоредба на чл. 76, ал. 5 от ИК за тях "служебно" е определен такъв. В тази връзка правилно в оспореното решение ЦИК е приела, че при спазване именно на принципа за запазване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции допълнителното място се следва на Коалиция "ОП" като партия с най – голям неоползотворен остатък. Изчислението в тази връзка е направено в съответствие със законовите разпоредби на чл. 76, ал. 5 във връзка с ал. 8 от ИК, тъй като ако следва да се спази в чистия вид принципа за запазване на съотношението на парламентарно представените партии и коалиции, то ПП "Воля" не следва да получи представител в ОИК. Предвид изменението на чл. 76, ал. 5 от ДВ бр. 21/2019 г. в сила от 12.03.2019 г., тази партия макар и при спазване на горния принцип да не следва да получи член на ОИК, получава такъв "служебно" и по силата на самия закон. В тази връзка е правилен извода на ЦИК в оспореното решение по т. 12. 1 и по мотивите, налични в административната преписка, които следва да се зачетат съобразно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, че при изчисляване на съотношението от общия брой депутати следва да бъдат извадени тези на ПП "Воля" именно с оглед съблюдаване на принципа за запазване на съотношението между парламентарно представените парии и коалиции. В противен случай би се стигнало до нарушаване на този принцип. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за това, че неправилно е определен броя на народните представители на парламентарната група на ПП "ГЕРБ" на 94 депутати, като не е взет предвид обявен за избран народен представител от 11.07.2019 г. на мястото на починал член на Народното събрание. Качеството на народен представител възниква от момента на полагане на клетва, което в настоящия случай е станало на 17.07.2019 г., което е един ден след релевантния период, към който е следвало да бъде съобразен броя на народните представители – 16.07.2019 г. Момента на избора не е релевантен, тъй като избраният за народен представител може да се откаже и да не положи клетва. Поради и това ЦИК правилно е приел, че релевантния брой народни представители, които следва да бъдат отчетени на ПП "ГЕРБ" е 94, който е и съответен на официално писмо изх. № АД – 936 – 00 – 47 от 31.07.2019 г. от Председателя на Народното събрание (стр. 36 от делото). Във връзка с гореизложеното ЦИК е приложила правилно материалния закон, съответно решението в оспорената му част е съобразено и с целта на закона - провеждане на законосъобразен изборен процес, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.