Определение № 1251 от 04.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 378/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 20.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 1268 /2010 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., в частта, с което е отменено решение от 25.05.2010 г. по гр.д. № 6784 / 2009 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иск на С. К. С. срещу жалбоподателя за заплащане на сумата 4,655 лева – неизпълнена част от задължение за наемна цена за ползването на 1,369 нощувки по 5 лева всяка за периода от 13.04.2008 г. до 05.12.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.10.2009 г. и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен и жалбоподателят е осъден за разноски. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Насрещната страна С. К. С. не изразява становище по наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева. Искът е основан на твърдения, че ответникът не е заплатил претендираната част от наемната цена за нощувки в къща на ищцата, уговорени с цена 5 лева на ден за отделно легло за посочени брой легла в описани помещения и уточнени по брой нощувки за отделните месеци на претенцията. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че свидетелски показания за уговорка между страните за заплащане на нощувките по единични цени за легло за периода на претенцията са допустими и въз основа на събрани такива е уважил претенцията. Жалбоподателят извежда процесуалноправен въпрос - дали свидетелски показания са допустими в случай, че с тях се установява наличие на договор за наем на помещения с 15 броя легла, с уговорка за заплащане на легло по 5 лева на нощ, след като общата сума, която следва да бъде получена на основание на договора е над 5,000 лева. Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът е обуславящ и е свързан с приложението на правилото на чл.164,ал.1,т.3 ГПК, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото въззивният съд го е разрешил в съответствие с установената съдебна практика по наведеното като основание на иска твърдение, че наемът е уговорен на ден за отделно легло и наемната цена е в размер на 5 лева, такава уговорка е в съответствие с правилото на чл.238 ЗЗД, което изрично предвижда възможност наемът да бъде уговорен на ден, както и без определен срок, при което стойността на договора е под 5,000 лева и по отношение на тъкав договор не важи забраната за установяването му със свидетелски показания, установена с правилото на чл.164,ал.1,т.3 ГПК. Правният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, защото жалбоподателят не е обосновал съществуването на погрешна практика, която да е създадената поради неточно тълкуване, нито е обосновал необходимост за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито е от значение за развитието на правото, тъй като законът (обсъдените правни норми) не е непълен, неясен, нито противоречив, за да е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането му или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно не е осъществено наведеното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. С оглед изхода от това производство жалбоподателят нямат право на разноски, а ответникът не претендира разноски и не е доказала, че е направила такива. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът