Определение № 171 от 09.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2017 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на И. С. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв.М., за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 31.10.2016г. по в.гр.д. №2194/2016г. на Районен съд – Варна, с което е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл.150 СК, във вр. с чл.143, ал.1 и чл.142 СК. В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1, т.5 и т.6 ГПК. Молителят сочи, че вследствие нарушаване на правилата за призоваване е бил лишен от възможност да участва в делото и в нарушение на съответните правила е бил представляван от лице по чл.29 ГПК. Поради неучастието си по делото молителят твърди, че не е могъл да представи относими доказателства – доказателства за доходите и задълженията си за издръжка на други деца. В срока по чл.306, ал.3 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С. И. П., действащ лично и със съгласието на своята майка К. С. Г., чрез упълномощения от тях процесуален представител адв.П.. Заявеното становище е, че молбата за отмяна е допустима, но неоснователна. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: Разглеждането на молбата за отмяна следва да се допусне. Молбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, считано от момента, в който - според молителя е узнал за решението. Внесена е дължимата държавна такса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.