Определение № 9709 от 10.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5188/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Велико Търново, подадена чрез процесуалния представител гл. юрк. М. Василева, за изменение на решение № 8458 от 08.07.2024 г. по адм. дело № 5188/2024 г. на Върховния административен съд, в частта за разноските. Молителят заявява, че въпреки направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар с оглед осъществената от процесуалния представител защита, съдът не го е взел предвид и не се е произнесъл по него. Позовава се и на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на Съда на Европейския съюз, според което определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/09.01.2004 г. води до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена. В настоящия случай пълномощникът на Г. Т. е отправил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за представителство пред ВАС в размер на 1000.00 лева, при положение, че минималният размер за дела по КСО, установен в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е 500 лева. Предвид изложеното моли съда да вземе предвид и че адвокатът не се е явил в съдебно заседание, поради което не следва му бъде присъждано възнаграждение над предвидения минимум. Моли поради обема на осъществените процесуални действия от пълномощника на Г. Т. пред Върховния административен съд, да се измени съдебното решение, като се намали размера на присъдените разноски, без да е обвързан съда от договорения размер на адвокатското възнаграждение и от минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Иска да се определи размер в границите на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът – Г. М. Т., не изразява становище по молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази направеното искане и доказателствата по делото намира следното: Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. В конкретния случай решението на настоящия съдебен състав е окончателно и е постановено на 08.07.2024 г. Молбата за изменението му относно присъдените разноски е депозирана в едномесечния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. При определяне размера на разноските, касационният състав не е взел предвид направеното възражение в становището от 10.06.2024 г. при определяне на адвокатското възнаграждение да се съобрази решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Изложени са подробни аргументи, че осъществените от адвоката правни действия по защитата не са с голям обем, поради което е поискано договореният размер да бъде намален до предвидения в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и да не се съобразява с минималния размер на адвокатското възнаграждение, регламентирано в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела по КСО. С решение № 8458 от 08.07.2024 г. по адм. дело № 5188/2024 г. с оглед изхода на спора, настоящият състав е приел, че на ответника следва да се присъдят съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ и процесуално представителство, като е осъдил ТП на НОИ – Велико Търново да заплати на Г. М. Т. сумата от 1000 лева съдебно-деловодни разноски. В чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1) е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване минималното възнаграждение е в размер на 500 лева. При произнасянето си съдът не е съобразил решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придадена задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради което настоящият състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, може да служат като ориентир при определянето им, без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален и нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че представляващия ответника адвокат е представил само писмено становище по касационната жалба и не се е явил в откритото съдебно заседание и при съобразяване с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, настоящият състав намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 300 лева. По изложените съображения искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение е основателно до този размер. Решението следва да се измени в частта за разноските като присъдените разноски от 1000 лева бъдат намалени на 300 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,