Определение № 89 от 03.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3456/2008 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК. Подадена е молба от ответника [фирма], представлявано от управителя му В. В., за допълване на решението на ВКС от 1.03.2010 год. с произнасяне по искането му за присъждане на разноските, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Насрещната страна - ищците по делото, не са взели становище по искането в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Като разгледа молбата, въз основа на данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС, намира същата за процесуално допустима и основателна. С постановеното на 1.03.2010 год. решение касационната инстанция е отменила въззивното решение на Варненския апелативен съд в частите, с които са отхвърлени исковете на Ф. С. С. срещу ответника, сега молител, за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв., на Е. К. С., чрез неговата майка и законен представител Ф. С. - за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв., на Е. К. С., чрез неговата майка и законен представител Ф. С. - до размер от 40 000 лв., на А. и А. С. — за разликата над 5 000 лв. до 20 000 лв. за всеки от тях и вместо това е постановил друго, с което присъдил допълнително горните обезщетения за всеки от ищците. За разликата над така определените размери на обезщетенията за претърпените неимуществени вреди до пълните предявени такива въззивното решение в отхвърлителната му част е оставено в сила — т. е. за сума в размер на 540 000 лв. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В решението си касационният съд приел, че по претенцията и на двете страни за присъждане на разноски не следва да се произнася, тъй като не е изпълнено условието на чл. 80 ГПК. Относно искането на ответното дружество за присъждане на разноските констатацията е неправилна, с оглед съдържащото се в представената писмена защита изявление на тази страна, че списъкът на разноските й в касационното производство се изчерпва със заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 13 450 лв. Горният размер на заплатеното адвокатско възнаграждение се установява и от представения договор за правна защита и съдействие, поради което и искането за заплащане на тези разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете е основателно и следва да се уважи. Съобразявайки обжалваемия интерес в касационното производство и отхвърлената част от исковете, размерът на дължимите на ответното дружество разноски възлиза на сумата 11 174 лв., която ищците следва да му заплатят. В този смисъл решението следва да бъде допълнено, съгласно чл. 248, във връзка с чл. 81 и чл. 78, ал. 3 ГПК. Искането за присъждане на направените от молителя разноски във въззивното производство е неоснователно, тъй като този въпрос е от компетентността на въззивната инстанция, а не е и предмет на касационното производство по подадена от дружеството жалба. Произнасянето в касационното решение относно допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно присъдени разноски е по жалбата на ищците и с това е изчерпан инстанционния контрол по този спорен въпрос - налице ли е допусната очевидна фактическа грешка. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II г. о.