Определение № 39 от 14.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 920/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. №7475/30.07.2010 г. от пълномощника на [фирма] срещу определение от 1696/ 01.07.2010 по ч.гр.д. №369/10 на Окръжен съд-Плевен, с което е отменено определение на Пл.РС, с което е допуснато обезпечение по чл.390 ГПК и въззивният съд е оставил без уважение молбата на касатора. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразсност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК. Цитираните процесуални разпоредби очертават кръга на актовете срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпосавките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определение, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че обжалваното определение не попада в категорията на тези актове подлежащи на касационно обжалване. В тази насока е изричната задължителна практика на ВКС: ТР №1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010, която постановява, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване, доколкото не отговоря на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с оглед привременния характер на обезпечителната мярка и нейния непреграждащ развитието на процеса ефект. Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна касационна жалба определение е съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване и следователно жалбата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение