Определение № 276 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 234/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. Д. и М. Т. Д., двамата от А., подадена от пълномощниците им адвокат Д адвокат Х. Х., срещу определение №776 от 15.03.2010 год. по ч. гр.дело №680/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила определение №1442 от 07.12.2009 г. по гр. д. №1434/2009 г. на А. районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси относно това дали е допустим иск с правно основание чл.53, ал.1 ЗКИР в случай, че не е налице спор за материално право между страните по делото. Считат, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответницата М. З. К., гр. А., оспорва частната жалба. Ответниците С. Д. К., град Р., С. З. К., Д. З. К., Г. С. Д. и Е. С. Д., всички от гр. А., не са заявили становище. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Пловдивският окръжен съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като се иска установяване на факт с правно значение без това да е предвидено в закон. Формулираните по-горе въпроси са правнорелевантни, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях има трайно установена практика, съобразно която искът с правно основание чл.53, ал.1 ЗКИР е допустим само когато има спор за материално право. Според изричната разпоредба на чл.53, ал.2 ЗКИР непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице, а когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Това по своята същност е установителен иск за право на собственост към един минал момент - моментът на влизане в сила на последните кадастрална карта и кадастрални регистри. Ето защо този иск е недопустим ако липсва спор за материално право и се иска установяване на факти с правно значение. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.