Определение № 948 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2869/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 07.02.2013 г. на Софийския градски съд по гр.д. №11167/2012 г., с което е отменено частично решение №II-54-79/27.04.2012 г. по гр. дело №7465/2012 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от В. П. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата е законно, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът не се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ, защото не е бил трудоустроен. В ЕР на ТЕЛК от 28.09.2011 г. е посочено, че освидетелстваното лице е в състояние да изпълнява заеманата длъжност, а освен това е посочена длъжност „катранджия” вместо заеманата „кантарджия”. Недоволен от решението е жалбоподателят В. П. Д., [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси относно това кога работникът или служителят се счита трудоустроен по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ. Тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения. Ответникът [фирма], [населено място], не е заявил становище. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси обуславят крайното решение на съда и се решават противоречиво от съдилищата, както се установява от приложените съдебни решения. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.