Определение № 7536 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3422/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. срещу решение № 852 от 08.02.2024 г., постановено в производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата от 28 декември 2023 г. на М. Д. Д. за допълване на решение № 6392 от 27 октомври 2023 г, постановено по адм.д. № 2023/2023 г. в частта му за разноските и присъждане на сумата от 1900 лв. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, като разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да определи частната жалба като неоснователна, тази съдебна инстанция съобразява установените по спора факти. С решение № 6392 от 27.10.2023 г., постановено по адм.д. № 2023/2023 г. на Административен съд София град, е отменено решение № ПИ-23/25.01.2023 Г. на директора на ТД на НАП София, както и постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С220022-022-0002232/15.12.2022 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП София. С постъпила по делото молба от 7 ноември 2023 г. М. Д. Д. е направил искане за изменени на решението в частта му за разноските, като е поискал присъждане на възнаграждение за адвокат, без посочване на размер на възнаграждението за адвокат. Първоинстанционният съд е постановил определение № 10959 от 11 декември 2023 г., с което е допълнил решение № 6392 от 27 октомври 2023 г., постановено по адм.д. № 2023/2023 г., като е осъдил Националната агенция за приходите да заплати на М. Д. Д. разноски в размер на 40 лв. По делото е постъпила молба от М. Д. Д. на 28 декември 2023 г., в която е обективирано искане за присъждане на разноски за изготвяне на жалба в размер на 1900 лв. Изводите на първоинстанционния съд са правилни. М. Д. Д. е поискал изменение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските, като е поискал присъждане на възнаграждение за адвокат за изготвяне на жалба в размер на 1900 лв. с подадена молба от 28 декември 2023 г. Решението, чието допълване се иска е постановено но 27 октомври 2023 г. Решението на първоинстанционния съд, постаноновено по съществото на спора е това по чл. 197, ал. 4 от ДОПК, като същото не подлежии на обжалване. Съобразно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В процесния случай решението на първоинстанционния съд е постановено на 27 октомври 2023 г., искането за допълване на решението с искане за присъждане на разноски в размер на 1900 лв. е било направено с молба от 28 декември 2023 г., при съобразяване на което първоинстанционният съд правилно го е определил като недопустимо. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение