Определение № 589 от 29.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 687/2017 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], област Стара З. представлявано от Ж. Д. чрез юрисконсулт М. П. против въззивно решение № 365 от 01.12.2016г. по в. гр. дело № 1349/2016г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 57 от 04.08.2016г. по гр. дело № 160/2016г. на Радневски районен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на М. С. Я. сумата 15160лв. представляваща остатък от неизплатен брутен размер на дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ във вр. с чл. 74, ал. 1 от Колективен трудов договор 2013г. - 2015г. в [фирма] при прекратяване на трудовия договор след придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 31.03.2016г. до окончателно изплащане на задължението. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос - следва ли да се пренебрегва волята на страните по Колективен трудов договор (К.) действащ за периода 2013г. - 2015г. сключен между [фирма], синдикална организация К. при [фирма] към националната федерация на енергетиците и синдикалната секция към КТ „Подкрепа” - федерация „Енергетика” при [фирма], които са приели, че за стаж в енергетиката ще се счита стажът придобит в някое от изброените организации и предприятия по списъка по Приложение № 9 към § 7 от К.. Въпросът се поставя като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът М. С. Я. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на съдебни разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 222, ал. 3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставеният в изложението правен въпрос не засяга решаващите правни изводи за изхода на делото, което изключва селектирането на касационната жалба по значимост на въведен в предмета на делото правен въпрос, който да е обусловил крайното решение за изхода на спора. Чрез поставения правен въпрос, жалбоподателят цели промяна на установената по делото фактическата обстановка, която е извън предметния обхват на производството по допускане на касационно обжалване. Наличието или липсата на придобит от ищцата „стаж в енергетиката” е въпрос на фактическо установяване, а фактическите констатации на въззивния съд в производството по чл. 288 ГПК не подлежат на съдебен контрол. В това производство касационната инстанция проверява само правните разрешения на въззивния съд при приетите от него факти. В този смисъл по необуславящ обжалваното решение въпрос, касационно обжалване не се допуска - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото във въпроса се съдържат твърдения, че с обжалваното решение била „пренебрегната волята на страните по Колективен трудов договор действащ за периода 2013г. - 2015г. сключен между [фирма] и синдикална организация К. при [фирма]”, следва да се посочи, че съдът е присъдил остатъка от неизплатен брутен размер на дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ на основание Колективния трудов договор 2013г. - 2015г. в [фирма] - чл. 74, ал. 1, във вр. с т. 8 на раздел ІІ от списъка на организациите и предприятията по § 7 от К., поместен в приложение № 9 към К.. Според установените по делото факти, в периода от 21.06.1982г. до 30.04.1998г. (15 години, 10 месеца, 9 дни), ищцата е работила в СУ „Заводски строежи - М. изток” в структурно звено „Строителна лаборатория” на територията на Т. „М. изток 2” - предприятие по списъка на организациите и предприятията по § 7 от К., като е участвала в изграждането и разширяването на централата. Този придобит от ищцата трудов стаж е зачетен от съда като „стаж в енергетиката” - дейност по „електроизграждане на енергийни съоръжения” съгласно приложение № 9 към К.. Към този стаж е сумиран придобитият от ищцата трудов стаж в ответното дружество [фирма], в периода от 04.05.1998г. до 01.02.2015г. (16 години, 8 месеца и 28 дни), възлизащ на над 32 години „трудов стаж в енергетиката”, което е дало основание на съда да приеме, че при прекратяване на трудовото правоотношение към 01.02.2015г. на ищцата се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 18 Б. за „стаж в енергетиката” над 25 години в хипотезата на чл. 74, ал. 1, пред. 5 от К., общо в размер на 45 481,68лв. Тъй като при освобождаването й от длъжност, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на ищцата е било изплатено обезщетение в размер на 30 321,12лв. - 12 Б., с обжалваното решение съдът е присъдил остатъка от 15 160,56лв., като разлика между дължимо и платено. Видно от изложеното правните изводи за основателността на иска в посочения размер са изведени на основание разпоредбите на Колективния трудов договор 2013г. - 2015г., приложени точно към установените по делото факти. Визираните в правния въпрос твърдения, че съдът не се е съобразил с договореното от страните по К., не съответстват на формираната правна воля на съда обективирана в обжалваното решение, което изключва основание за селектиране на касационната жалба по критерия на чл. 280, ал. 1 ГПК - въпрос обусловил правната воля на съда за изхода на спора. При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на ответника по жалбата в размер на 3000 лева адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.