Определение № 260 от 10.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5180/2013 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Сдружение „С. на транспортните синдикати в България” със седалище в [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 14.03.2011г. по гр.д. № 1805/2008г. на Софийски градски съд, ІІ-б състав на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Като основание за отмяна молителят сочи новооткрито писмено доказателство, с което не е могъл да се снабди по време на процеса. Това е писмо на Комисията за разкриване на документите и за обявяване принадлежност на български граждани към Държавна сигурност изх. № 17569/09.10.2012г., адресирано до С., в което се сочи, че Заповед № 45а от 06.04.1950г. на министъра на вътрешните работи не е открита в наличния архив. Тъй като изводите на съда в постановеното решение се основават на цитираната заповед, то според молителя удостовереното обстоятелство, че тя липсва е от съществено значение за изхода на спора. По молбата е внесена държавна такса. Изпълнена е процедурата по чл. 306, ал.3 ГПК като насрещната страна Държавата, чрез министъра на регионалното развитие, е депозирала писмен отговор, в който намира молбата за недопустима, а по същество за неоснователна. Молбата следва да се приеме за допустима, доколкото е подадена в рамките на тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК, считано от 16.10.2012г. когато молителят е получил писмото на Комисията. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.