Определение № 34 от 01.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4387/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. С разпореждане № 305/10.08.2021 г. по в.гр.дело № 255/2021 г. Варненският апелативен съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист на И. А. А. по невлязло в сила решение № 61/27.07.2021 г. по в.гр.дело № 255/2021 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 386/23.02.2021 г. по гр. дело 2747/2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която В. П. Б. е осъден да заплати на И. А. А. както следва: - сумата 149 900.79 лв., с която след публична продан на собствен на А. имот и разпределение на суми с протокол от 30.10.2018 г. по изп.дело № г. на ЧСИ с рег. № на К. е погасен дълга на В. Б. по договор за банков кредит № ПД г., сключен между него и „А. Б. Б.” АД, обезпечен с договорна ипотека, по която А. е ипотекарен гарант, състоящ се от главница по кредита 94 711.95 лв., законна лихва върху главницата за периода 01.02.2018 г. до 30.10.2018 г. – 7 129.71 лв., неолихвяема сума по изп. лист на банката – 43 063.07 лв., разноски по изпълнителното дело - 200 лв. и заплатени такси на съдебния изпълнител 5 296.06 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 100 008.98 лв., считано от 25.09.2020 г. до окончателното заплащане, на основание чл.155,ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, - сумата 18 310.98 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 94 711.95 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 25.09.2020 г. Срещу постановеното разпореждане за издаване на изпълнителен лист за 1/2 от посочените суми е подадена частна жалба от ответника В. П. Б., чрез адв.К. М.. Поддържаното основание за неправилност на разпореждането в посочената част е незаконосъобразност. В частната жалба се твърди, че разпореждането на Варненския апелативен съд в обжалваната част е постановено след постановяване на определение № 652/09.08.2021 г. по гр. дело № 2989/2021 г. на ВКС, IV г.о., с което е спряно на основание чл.282,ал.2,т.1 ГПК изпълнението на въззивно решение № 61/27.07.2021 г. по в. гр.дело № 255/2021 г. на Варненския апелативен съд в обжалваната част – 1/2 от сумите, за които са уважени исковете по чл.155,ал.1 и ал.2 ЗЗД, предявени от И. А. А. срещу В. П. Б.. Твърди се, че жалбоподателят не е бил уведомен от съда за представената от А. банкова сметка преди фактическото връчване на изпълнителния лист, който въпреки, че е бил известен за намеренията на жалбоподателя да погаси дълга си доброволно образувал срещу него изпълнително дело. Искането е да се отмени разпореждането на Варненския апелативен съд в посочената част и да се обезсили издадения изпълнителен лист за половината от присъдените в полза на А. суми. Ответникът по частната жалба не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 61/27.07.2021 г. по в.гр.дело № 255/2021 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено решение № 386/23.02.2021 г. по гр. дело 2747/2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която В. П. Б. е осъден да заплати на И. А. А. както следва: - сумата 149 900.79 лв., с която след публична продан на собствен на А. имот и разпределение на суми с протокол от 30.10.2018 г. по изп.дело № г. на ЧСИ с рег. № на КЧСИ е погасен дълга на В. Б. по договор за банков кредит № ПД - 13532/13.03.2012 г., сключен между него и „А. Б. Б.” АД, обезпечен с договорна ипотека, по която А. е ипотекарен гарант, състоящ се от главница по кредита 94 711.95 лв., законна лихва върху главницата за периода 01.02.2018 г. до 30.10.2018 г. – 7129.71 лв., неолихвяема сума по изп.лист на банката – 43 063.07 лв., разноски по изпълнителното дело 200 лв. и заплатени такси на съдебния изпълнител 5 296.06 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 100 008.98 лв., считано от 25.09.2020 г. до окончателното заплащане, на основание чл.155,ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, - сумата 18 310.98 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 94 711.95 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 25.09.2020 г. Срещу постановеното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решението на Варненския окръжен съд в уважената част на предявения иск с правно основание чл.155,ал.1 и ал.2 ЗЗД за 1/2 част от присъдените суми е подадена касационна жалба вх. № 2357/04.08.2021 г. от ответника В. П. Б., чрез адв.К. М. и е образувано гр.дело № 4388/2021 г. на ВКС, IV г.о. С определение № 652/09.08.2021 г. по ч.гр.дело № 2989/2021 г. на ВКС, IV г.о. по молба на В. П. Б. е спряно на основание чл.282,ал.2,т.1 ГПК изпълнението на въззивно решение № 61/27.07.2021 г. по в.гр.дело № 255/2021 г. на Варненския апелативен съд в обжалваната част – Ѕ от сумите, за които са уважени исковете по чл.155,ал.1 и ал.2 ЗЗД, предявени от И. А. А. срещу В. П. Б.. С молба вх. № 2359/04.08.2021 г., уточнена с молба вх. № 2435/10.08.2021 г. И. А. А., чрез адв.Б.Ж. е поискал на основание чл. 404,т.1 ГПК издаване на изпълнителен лист за присъдените с въззивното решение суми, без присъдените разноски и молбата е била уважена от Варненския апелативен съд с обжалваното разпореждане. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.405,ал.1 и чл.406,ал.1 ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от актовете по чл.404 ГПК от съда след проверка дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. С издаване на изпълнителен лист съдът разрешава принудително изпълнение и той е условие за допустимост на изпълнителния процес. Съдът извършва проверка по чл.405,ал.1 и чл.406,ал.1 ГПК преди упражняване на правото на принудително изпълнение. Съгласно чл.426,ал.1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Според разясненията, дадени в т.р.№ 2/24.10. 2012 г.по т.дело № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС правните последици на определението по чл.282,ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на осъдително въззивно решение се изчерпват с временната забрана на чл.432,т.4,пр.1 ГПК за извършване на действия по принудително изпълнение на решението до настъпване на предвидени в закона основания за възобновяване или прекратяване на изпълнителното производство. В зависимост от произнасянето в посоченото определение съдебният изпълнител е задължен да преустанови провеждането на принудителното изпълнение изцяло или частично – по отношение на някой от обективно съединените осъдителни искове или на някое от съединените изпълнителни дела. Изложените съображения налагат извод, че определението по чл.282 ГПК е пречка за провеждане на изпълнението и преустановява изпълнителните действия, но не е предвидена от закона предпоставка за издаване на изпълнителен лист. Следователно при проверката по чл.405,ал.1 и чл.406,ал.1 ГПК съдът проверява само наличието на постановен акт по чл.404 ГПК, съответно дали този акт е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, но не и дали е постановено определение за спиране на изпълнението по чл.282 ГПК. С оглед на посоченото съдът приема, че разпореждането на Варненския апелативен съд от 10.08.2021 г. по в.гр.дело № 255/2021 г. в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение