Определение № 7405 от 14.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2024 г.

Производството e по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Интерспийд транс" ООД, чрез процесуалния й представител адв. Лалова, срещу определение № 3209 от 18.03.2024г., постановено по адм.д. № 884/2024г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/ от тричленен състав, с което е отхвърлено искането на дружеството за допълване на определение № 1168 от 31.01.2024г., постановено по канд № 884/2024г. по описа на ВАС, в частта по разноските. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Излага съображения за неправилно приложение на чл. 80 и чл. 81 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, а именно че съдът дължи произнасяне по направените разноски за всяка една инстанция. Навежда доводи и за неправилно приложение на чл. 143 АПК и в частност твърди, че произнасяне по исканията за разноски се и посочената разпоредба се прилага при всички категории съдебни производства, с които приключва съдебното административно производство. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне от тричленния състав на ВАС с дадени указания да се произнесе като измени определението в частта му за разноските. Претендира разноските за настоящото производство. Ответникът Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, чрез процесуалния си представител юрк. Атанасова, с писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на определението. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, договорено в полза на процесуалния представител на частния жалбоподател. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу акт, подлежащ на касационен контрол съгласно чл. 248 ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение тричленен състав на ВАС е приел, че нормата на чл. 143 АПК изисква да бъдат заплатени деловодните разноски на страната, в чиято полза е постановен съдебният акт, като е обосновал тяхната дължимост от постановеният при оспорването краен резултат. Приел е и че чл. 143 ал. 3 АПК, който допуска заплащането на разноски при прекратяване на съдебното производство, отново изисква акт, с който се разрешава материалноправния спор или се туря край на съдебното производство, като присъждането на разноските зависи от крайния резултат от разрешаването на спора. Приел е и че във връзка с чл. 81 ГПК изискването за присъждане на разноски е обослувено от наличието на акт, с който се слага край на съдебното производство, какъвто в случая не е налице. Извел е извода, че тези разпоредби не намират приложение в случаите, когато производството приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ. По тези съображения е приел искането за допълване на определението в частта по разноските за неоснователно и го е отхвърлил, като е изложил и съображения, че по претенциите за такива на страните следва да се произнесе първоинстанционният съд при разрешаване на спора по същество. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 143 АПК отговорността за разноските, направени в производството, произнасяне от съда по претенциите за тях, е обвързано от резултата при разрешаването на спора, както правилно е приел и тричленният състав на ВАС в оспореното определение. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК, субсидиярно приложима на основание чл. 144 АПК, предвижда във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът да се произнася и по исканията за разноски. Видно от цитираното, тези разпоредби във всички случаи визират съдебно производство, в което спорът се разрешава по същество или производството по този спор е прекратено, т.е. с постановяването на съдебен акт, с който се слага край на производството в съответната инстанция. В настоящия сучай такъв акт няма, тъй като с основното определение не се туря край на събентото производство, а напротив то е само спряно. С основния съдъбен акт и в това производство не се и разрешава материален спор по същество, поради и което посочените по – горе разпоредби са неприложими. Това е така и тъй като разноските и това в чия полза, съответно тежест следва да бъдет възложени, следва да се преценява с оглед на крайния съдебен акт според правилата за присъждане на разноските, какъвто в случая не е налице. Аргумент в полза на изложеното е и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, която предвижда, че съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Разпоредбата на чл. 226 АПК урежда ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд, след като е върнато за ново разглеждане в касационно производство и не е постановен съдебен акт по съществото на спора между страните. По изложените съображения оспореното определение на тричленен състав на ВАС като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящото определение не поставя край на спора, поради и което по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе съдът, който разглежда делото по същество на основание чл. 226 ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия