Определение № 10377 от 03.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8706/2024 г.

Образувано е по частна жалба Т. М. Р., чрез адвокат С.Гогов, срещу Определение № 4375/24.04.2024 г., постановено по адм. дело № 12015/2023 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 1401 от 05.03.2024г. в частта за разноските.В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед представенения договор за правна защита и съдействие и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото. Моли определението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт, с който искането за присъждане на разноски да бъде уважено изцяло. Ответникът – Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.София не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, констатира следното: С решение № 1401/05.03.2024г. по адм. дело № 12015/2023 г. на Административен съд – София град, е уважен искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на Т. Р. срещу ОД на МВР гр.София за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лв. във връзка с обжалван и отменен по съдебен ред електронен фиш. С решението, съдът е осъдил ответната страна да заплати на Т. Р., разноски по делото, като е приел редуциран размер на възнаграждението за един адвокат в размер на 160 лв., вместо претендирания от 800 лв., отчитайки направеното от ответната страна възражение за прекомерност и постановеното решение от 25.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22 г. По искане на Т. Р. за изменение на решение № 1401/05.03.2024г. по адм. дело № 12015/2023 г. на Административен съд –София град, в частта за разноските, АССГ се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение, с което отхвърля искането за изменение на решението, в частта за разноските. За да постанови този резултат, АССГ приема, че при постановяване на решението, в частта за разноските е съобразил изхода на правния спор, възражението на ответника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, фактическата и правна сложност на спора и решение от 25.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22 г. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт, след съответно искане и представяне на доказателства за извършените разходи. Размерът на дължимите разноски е правилно определен от първоинстанционния съд с оглед възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, факта, че делото е със сравнително нисък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност. Налична е константна съдебна практика по множество идентични дела и тълкувателно решение на Върховния административен съд. Ето защо правилно първоинстанционния съд при съобразяване с решение от 25.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-438/22г. е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение от 800 лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 160 лв., под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От процесуалния представител на Т. Р. се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в общ размер на 800 лв., обусловено от наличието на два иска – един за главницата в размер на 300 лв. и един за законната лихва върху главницата. Тези искове за заявени с една обща искова молба. Както отбелязва и първоинстанционният съд, договореното възнаграждение е в пъти по-голямо от главницата на иска. В ал.2 от ЗА е постановено, че размерът на адвокатското възнаграждение трябва да е справедлив и обоснован. Настоящата инстанция не намира за обосновано за главница 300 лв. и законна лихва върху тази сума, да оправдава сума от 800 лв. като справедлива. От страна на процесуалния представител има изготвена искова молба, а в съдебното заседание на дата 19.02.2024 г. не се е явил, поради служебна ангажираност. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда процесуална възможност за страната, която дължи разноски, след възражение да заплати по преценка на съда за фактическата и правна сложност на спора само част от разходите за адвокат на насрещната страна. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение,