Определение № 434 от 20.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1998/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Дунарит”АД, [населено място] против определение №1511/23.06.2020г. по ч.гр.д. № 1794/2020г. на САС, ТК, 15 с-в, с което е обезсилено определение № 6348/26.11.2019г. по т.д. № 2505/2019г. на СГС за спиране на осн. чл.536 ГПК във вр. с чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ регистърно производство, образувано по заявление, образец Б4, вх. № 20191122155726 от „Държавна консолидационна компания”ЕАД за вписване по партида на частния кастор подновяване на срока на залог върху търговско предприятие до приключване на производството по искова молба вх. № 145748/25.11.2019г. с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба се правят оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното определение. Иска се неговото обезсилване, евент. неговата отмяна. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната касационна жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предмет на частната касационна жалба е определение на Софийски апелативен съд, постановено на осн. чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.536, ал.3 ГПК по същество по въззивна частна жалба на „Държавна консолидационна компания”ЕАД срещу определение за спиране по чл.536 ГПК на СГС на регистърно производство. Съгласно действащата правна уредба, регистърното производство има охранителен характер и постановените в него актове не подлежат на касационен контрол. Този контрол е неприложим и по отношение на решенията, постановени в производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ по обжалване на отказ за вписване, заличаване и обявяване в Търговския регистър, тъй като съгласно чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ това производство приключва с произнасянето на апелативния съд, чието решение е окончателно. Следователно, доколкото завършващият регистърното производство съдебен акт не подлежи на касационно обжалване, същото е изключено и за всички останали актове, постановени в това производство. В този смисъл е и константната практика на ВКС, Търговска колегия, която настоящият състав споделя – определение № 167 от 24.03.2015г. по ч.т.д. № 568/2015г. на ВКС, II т.о., определение № 193 от 17.03.2014 г. по ч. т. д. № 534/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 489 от 15.07.2014 г. по ч. т. д. № 1718/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 858 от 21.11.2014 г. по ч. т. д. № 63/2015 г. на ВКС, І т. о., определение № 106 от 09.02.2015 г. по ч. т. д. № 90/2015 г. на ВКС, І т. о. и др. По изложените съображения ВКС приема, че обжалваното определение попада в хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК и подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение