Решение № 6626 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2016 г.

Решение № 6626 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Кедър 2012" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. "Т. Х." .№..., офис-партер, подадена чрез процесуалния му представител адв. Жикова, против решение № 918/25.04.2016 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 2834/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 031304922/07.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 200/09.06.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - В. при ЦУ на НАП, и на ответникът по делото е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 801.40 лв. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснато съществено процесуално нарушение и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е следвало да открива производство по оспорване на документи по реда на чл. 193 ГПК, тъй като ответникът ги е оспорил бланкетно и няма предмет на проверка. Счита, че не е съобразена от съда нормата на чл. 301 ТЗ, тъй като търговецът, от чието име са подписани документите /румънското дружество/, не само не се е противопоставил на извършените действия без представителна власт веднага след узнаването им чрез своя управител или упълномощения му представител, но напротив според данните, предоставени от румънската данъчна администрация, този търговец е декларирал придобиванията на стоките от "Кедър 2012" ЕООД в подадените VIES декларации и е представил на данъчната администрация фактурите, издадени му от "Кедър 2012" ЕООД, за закупуването на стоките, фактурите за транспорта на същите и платежни документи за извършените плащания. Според него съгласно чл. 9 от Конвенция за договора за международни автомобилни превози товарителницата до доказване на противното удостоверява условията на договора и предаването на стоката от превозвача, а на основание чл. 4 от същата конвенция нередовността на товарителницата не засяга нито съществуването, нито действието на договора за превоз. Излага съображения за това, че следва да се съобрази решенето на СЕС по дело С-409/04, с което е дадено тълкуване на понятието "изпратени" в хипотеза на доставка при условието EXW, каквато е налице в случая, както и обстоятелството, че по делото не са налице данни за участие на ревизираното дружество в данъчна измама. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. С. по съображения, изложени в писмено становище по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 031304922/07.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 200/09.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "Кедър 2012" ЕООД са определени задължения за ДДС в общ размер 68 488.58 лв. и лихва - 6 598.09 лв. за данъчните периоди м. март, м. април и м. май 2013 г. в резултат на начислен на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС данък във връзка с непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ към "Техно комерц" SRL VAT RO29878310. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорването на РА по съдебен ред е процесуално допустимо, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, както и че са спазени административнопроизводствените правила при провеждането на ревизията. За да отхвърли жалбата на дружеството, е изложил мотиви за това, че след оспорването на товарителниците и откритото производство по оспорването им жалбоподателят не е заявил от кого в качеството му на получател са подписани те и не е ангажирал доказателства за установяване на това обстоятелство, поради което същите следва да се изключат от материалите по делото. Ревизираното дружество не представя писмено потвърждение и не разполага с транспортен документ, удостоверяващ превоза на стоките от България до Румъния, поради което не е изпълнено условието на чл. 45, ал. 2, б. "а" ППЗДДС за доказване на ВОД. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Варненския административен съд като валидно и допустимо. Основателен според настоящия тричленен състав на първо отделение на Върховния административен съд е доводът на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради следното: В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 10.11.2015 г., съдът по доказателствата е намерил, че административната преписка, представена от ответника с писмена молба от 09.11.2015 г., не следва да бъде приобщавана към материалите по делото с оглед заявеното от процесуалния му представител оспорване на писмени документи, съдържащи се в нея. На ответника е дадена възможност да конкретизира кои документи оспорва. С молба от 30.11.2015 г. ответникът чрез юрк. С. е потвърдил, че оспорва всички документи на стр. 579 - 580 /гръб/ и приемо-предавателните протоколи в папка 4 /стр. 200 - стр. 231 /гръб/, стр. 225-227, стр. 229 /гръб/. С определение в открито съдебно заседание, проведено на 17.12.2015 г., съдът е приел административната препис и не е приел оспорените документи - ЧМР и приемо-предавателни протоколи към тях, както и приемо-предавателни протоколи и стокови разписки за предаването на стоките от жалбоподателя на "Айсберг 2009" ЕООД. Открил е производство по оспорване на посочените документи и е дал възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства. До приключването на събирането на доказателства и даване ход на устните състезания в последното открито съдебно заседание на 05.04.2016 г. оспорените документи не са приети като доказателства по делото. Независимо от това в решението си съдът обсъжда товарителниците. Приема, че по делото не са събрани доказателства за това от кого са подписани същите, тъй като при сравнение с подписите, положени в пълномощните, последните не съответстват на подписите на получателя в международните товарителници, а от отговора на румънската данъчна администрация се установява, че "Техно комерц" ООД няма наети лица. Следователно товарителниците не са подписани от лицата, които представляват дружеството, същите представляват неистински документи и следва да се изключат от материалите по делото. Съгласно чл. 157 ГПК, приложим в съдебното производство по оспорване на РА, на основание § 2 ДР ДОПК, съдът се произнася по допускане на доказателствата с определение. Чл. 236, ал. 2 ГПК въвежда изискване по отношение мотивите на съдебното решение и то е в тях съдът да изложи своята преценка на доказателствата, фактическите си констатации и правните си изводи. След като товарителниците не са приети с определение по чл. 157 ГПК от съда като доказателства по делото, то те не могат са бъдат обсъждани от него в мотивите на постановеното по спора решение, а освен това след като не са приобщени по предвидения процесуален ред към доказателствения материал по делото, не могат да бъдат изключени с решението по реда на чл. 194, ал. 3 ГПК. Съществено е нарушението, на което касаторът се позовава, допуснато от съда при откриването на производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване на документите, представени от ревизираното дружество в хода на ревизионното производство и съдържащи се в преписката. По аргумент на чл. 9, ал. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ товарителницата е удостоверителен документ, удостоверяващ условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Удостоверителни документи са и приемо-предавателните протоколи и стоковите разписки, с които подписалите ги лица удостоверяват предаването и получаването на стоките. Като частни документи те се ползват само с формална доказателствена сила и съгласно чл. 180 ГПК съставляват доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги подписали. Поради това, да се отрече формалната им доказателствена сила означава те да се оспорят като неавтентични. Всеки един от оспорените документи обаче съдържа повече от един подписи. В тази връзка нито ответникът по делото е заявил, че оспорва именно автентичността на документите, съответно не е конкретизирал чии подписи оспорва, нито съдът с определението си, с което е открил производството по оспорване, е уточнил посочените обстоятелства. Стриктното прилагане на разпоредбата на чл. 194, ал. 2 и ал. 3 ГПК изисква приемане като писмени доказателства по делото на оспорените документи, проверка във връзка с направеното оспорване на тяхната истинност и едва след това произнасяне от страна на съда с нарочно определение или с решението по въпроса за доказването или не на тяхната истинност и в зависимост от това изключване или не от доказателствата. Изложеното обосновава извод за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за приемане на оспорените документи като доказателства по делото, конкретизация на оспорването им от страна на ответника и преценка на тяхната истинност. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по исканията на страните за разноски както при първоначалното разглеждане на делото от административния съд, така и по искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото касационно производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК.