Определение № 106 от 22.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 349/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Л. С. от гр. Пловдив срещу решение № 2009 от 30.11.2009 г. по в. гр. д. № 1865/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, с което след отмяна на постановеното от Пловдивски районен съд решение № 1062 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 13/2008 г. са уважени предявените от „Л. И.” АД против Б. С. искове с правно основание чл.402 от ТЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумите 541.70 лв. и 50 лв., представляващи съответно изплатено обезщетение на „О.” АД в качеството на застрахован по рамков договор за застраховка № 000-8-009/00100557-А в производство по щета № 16116100045/2006 г., образувана по повод неизпълнение на задължение по договор за издаване на кредитна карта, и обезщетение за забава за периода 31.08.2006 г. – 02.01.2008 г., като ответникът – сега касатор, е осъден да заплати на ищеца посочените суми, ведно със законните лихви върху главницата от 02.01.2008 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 169 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и за отхвърляне на предявените срещу касатора осъдителни искове. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание. Ответникът по касационната жалба ЗК „Л. И.” АД – гр. София не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на подадената жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.402 от ТЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумите 541.70 лв. и 50 лв. Обжалваемият интерес по делото се формира от посочените суми, които поотделно и като общ сбор са под 1 000 лв. Касационното обжалване на решенията на въззивните съдилища, постановени по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв., е изключено изрично от разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. Изложените обстоятелства обосновават извод, че касационната жалба е недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,