Определение № 268 от 12.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 247/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Производство е образувано по частната жалба на [фирма] срещу Определение № 259 от 11.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 133/2011 год. на Пловдивския апелативен съд с което оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определението от 13.12.2010 год. по т.д.№ 485/2010 год. на С. окръжен съд. С него първоинстанционният съд не е приел за разглеждане предявен от [фирма] насрещен иск срещу [фирма].. Частната [фирма] жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. Касаторът е представил изложение, съдържащо основанията за допускане на касационен контрол, което е безпредметно, доколкото производството е по чл.274 ал.2 ГПК, а не по ал.3 на същия член. По реда и в срока на чл.276 ал.1 ГПК [фирма] е депозирал писмен отговор в който изразява становище, че частната жалба е недопустима и неоснователна. Становището на настоящият съдебен състав е, че частната жалба е неоснователна произтича от следното: Определението по чл.211 ГПК с което първоинстанционният съд не приема за съвместно разглеждане предявеният насрещен иск не подлежи на обжалване. Това е така поради обстоятелството, че се касае за последващо обективно съединяване на нововъведени искове по които би могло да бъде образувано отделно производство. Т.е. не се прегражда пътя за съдебна защита, не се нарушават правата на никоя от страните и не са налице хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК. Съединяването на исковете по реда на чл.211 ГПК цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.