Определение № 9237 от 25.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6078/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Л. Х., гр. София, срещу определение № 6080 от 17 май 2024 год., постановено по адм. дело № 5149/2024 год. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия, включително за произнасяне по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът – Министерски съвет на Република България (МС на РБ) в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че оспореното определение е валидно, допустимо и правилно, и моли да бъде оставено в сила. Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Аргументите за това са следните: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Р. Л. Х., от гр. София, срещу Постановление № 122 от 26 април 2024 год. на Министерския съвет за приемане на Тарифа, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България на 09 юни 2024 год. Жалбоподателят е оспорил постановлението като незаконосъобразно, по изложени съображения за издаването му в противоречие с приложимия процесуален и материален закон, и е претендирал прогласяването му за нищожно. С обжалваното определение тричленният състав на ВАС е оставил без разглеждане жалбата на Р. Л. Х. срещу Постановление № 122 от 26 април 2024 год. на Министерския съвет и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е установил, че оспореното постановление на Министерския съвет е издадено на основание чл. 197 от Изборния кодекс (ИК) и с него е приета Тарифа, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по БНТ и БНР и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България на 09 юни 2024 год. Анализирайки приложимата правна уредба и съдържанието на атакувания акт, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че лицата, по отношение на които би могло да възникне задължение за заплащане на платени форми по утвърдената с оспореното ПМС № 122/2024 год. Тарифа, са партиите, коалициите и инициативните комитети, при отразяването на предизборната им кампания от обществените електронни медии. Предвид това първоинстанционният съд е счел, че в случая жалбоподателят, подал жалбата си в лично качество, не е адресат на този акт, нито последният засяга пряко и непосредствено правната му сфера, дори като регистриран за участие в изборите кандидат. В заключение е прието, че не се установява наличието на изискуемия от закона пряк и непосредствен правен интерес от обжалването, в т.ч. при обжалване на общи и подзаконови административни актове. С оглед изложеното първоинстанционният съд е стигнал до извода за недопустимост на подадената жалба, поради което същата е оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство - прекратено. Обжалваното определение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото поради наличие на хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК – оспорващият няма правен интерес от оспорването. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане и произнасяне по същество на жалбата. Съгласно разпоредбите в АПК, право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Видно от съдържанието на обжалваното постановление, с него на основание чл. 197 от ИК е приета Тарифа, за заплащане на платените форми по БНТ и БНР и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България на 09 юни 2024 год. Както в оспореното ПМС така и в разпоредбата на чл. 197 от ИК изрично е посочено, че цените по тази Тарифа се заплащат от партиите, коалициите и инициативните комитети. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че Тарифата на Министерския съвет не е адресирана до физически лица, в т.ч. и регистрирани като кандидати в изборите, а само до изчерпателно изброените партиите, коалициите и инициативните комитети. В случая жалбоподателят Р. Х., подал жалбата си в качеството на кандидат за народен представител, включен в кандидатска листа, не е адресат на оспорения акт. Жалбата не е подадена от Р. Х. в качеството му на представляващ партия, коалиция или инициативен комитет, поради което оспореното ПМС не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя, в т.ч. не нарушава и не застрашава негови права, свободи или законни интереси, нито му вменява задължения. Неоснователно е и позоваването в жалбата на разпоредбите от Конституцията на Република България. Както бе споменато по-горе наличието на пряк и личен правен интерес, който в случая не е налице, е задължителна абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. Това правило се извежда и от общата разпоредба на чл. 56 от Конституцията, според която всеки гражданин има право на защита, но само в случаите, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. След като оспореният акт не поражда непосредствени правни последици за жалбоподателя и не засяга негови права и законни интереси, то той не е процесуално легитимиран да го обжалва. В жалбата са наведени възражения по съществото на спора, които обаче не могат да се обсъждат в настоящото производство, тъй като при недопустимост на жалбата съдът не може да се произнася по възражения касаещи спора по същество, както и валидността на оспорения акт. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт не съдържа волеизявление, с което да се нарушават или застрашават права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, както и да му се вменяват задължения. Ето защо като е стигнал до извода за недопустимост на жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,