Решение № 14855 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7940/2011 г.

Решение № 14855 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7940/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Варна, срещу решение № 938/20.04.2011 г., постановено по адм. д. № 2245/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът Мирослав Стефанов Досев от гр. Варна, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ощински съвет гр. Варна не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Мирослав Стефанов Досев, Решение № 2134-8/24.03.2010 г. на общински съвет гр. Варна, с което на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ, е одобрен ПУП - план за улична регулация на СО "Боровец-юг", гр. Варна, в частта му засягащ поземлен имот 3744, кв. 47 и върнал преписката на общинския съвет за ново произнасяне. За да постанови решението си съдът приел, че уличната регулация засягаща имота на жалбоподателя Досен, не е събразена с решението на ЕСУТ тротоарът от западната му част да се намали на 1.50 м, с което от имотът му няма да се отмемат площи за предвидената улица. С оглед на това приел, че жалбата е основателна и че решението в посочената му част е незаконосъобразно и върнал преписката на административния орган да се съобрази с това обстоятелство. Решението е правилно. Чл. 16, ал. 1 ЗУТ предвижда с ПУП за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, да се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура, като за осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти да прехвърлят в полза на общините процентна част от площщта на имотите им, определена с плана, но не повече от 25 %. В ал. 7 е предвидено изключение, като за тези територии може да се изработи и само улична регулация, но по предвидените условия в ал. 1, изр. 2-ро и ал. 2-6, т. е. определяне с плана на площи от имоти, попадащи в улиците, да не е повече от 25%. По делото безспорно е установено, че е налице и друг вариант за прокарване на улицата в западна страна на процесния имот, с намаляване на размера тротоара от 2 м. ширина на 1.50 м, законово допустимо, и без от имота да се предвижда отнемане на площи, което е било констатирано и от ЕСУТ. Правилно съдът е приел, че в тази част решението за одобряване на уличната регулация за имота в занадна част е незаконосъобразно и е отменен в същата част с връщате на делото за ново произнасяне от административния орган. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на съда, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила.