Определение № 7172 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5449/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. Г. Т., от гр. Елена, срещу Определение № 1638 от 07.05.2024 г., постановено по адм. д. № 338 по описа на Административен съд - Плевен за 2024 г., с което е прекратено производството по делото и е върната подадената от К. Г. Т. искова молба, изменена с молба вх. № 2280/17.04.2024 г., против Община Елена, обл. Велико Търново, представлявана от кмета на общината, за присъждане на обезщетение за нематериални вреди в размер на 600 лв. (шестстотин лева), причинени от незаконосъобразното бездействие на кмета на общината в периода 02.02.2024 г. – 11.03.2024 г. да изпълнява задължението си по чл. 15, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда във връзка със замърсяване с отпадни води на река Еленска – постъпване в реката на битови отпадъчни води от домакинствата, които не са свързани към изградената канализационна инсталация на града, и отпадъци от канализационната инсталация. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо, неправилно, поради което се иска неговата отмяна. Поддържа се становище, че то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до нарушение на процесуалния закон, касаещ принципа на служебното начало, с позоваване на ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълкувателно дело № 6/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС. Иска се отмяна на обжалваното Определение и връщане на делото за разглеждане и решаване от друг състав. Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 2 от ГПК задължава съда да се произнесе по всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Твърди, че в случаите на липса на пълен и ясен регламент на конкретни юридически факти правният спор подлежи на решаване въз основа на изведената по тълкувателен път норма и сочи в тази връзка ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/ 2009 г. на ВКС, ТР № 53 от 18.06.1970 г. на ОСГК на ВС. Продължава, позовавайки се на други решения на ВКС, че първоинстанционният съд е нарушил съществено принципа на диспозитивното начало и абстрактното право на правосъдие - правото на страната да получи решение. Ответникът по частната жалба, община Елена, не изразява становище по нея. Настоящият състав, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно като преграждащо по - нататъшното разглеждане на делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Определението е валидно и допустимо, като постановено от съдия – докладчик, на когото делото е разпределено чрез Програмата за случайно разпределение на делата, принадлежащ към съда, на който делото е изпратено за произнасяне, но неправилно. Първоинстанционният съд е дал указания до Т. за изправяне на нередовности, като е счел, че в исковата молба липсва указание за конкретните бездействия на Кмета на община Елена, от които претендира вреди ищецът. Счел е, че в указания срок с подадената молба след оставяне производството без движение е намален размерът на предявения иск, но не са изпълнени указанията и исковата молба е останала неуточнена - основание за прекратяване на производството съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, към който препраща чл. 204, ал. 5 АПК, поради което е върнал исковата молба на подателя ѝ и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Не са били налице основанията за оставяне на исковата молба без движение, тъй като същата не е страдала от недостатъци в смисъла, в който е оставена без движение. Ищецът се е позовал на чл. 16, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците и чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за опазване на околната среда и е посочил изрично, че предявява иска поради бездействие на органи на общината, изразяващо се в неупражнен периодичен контрол относно изхвърлянето на отпадни битови води, образувани на територията на община Елена. Тези норми е свързал с задължения на кмета по управление дейностите по отпадъците и контрол върху същите. В този смисъл ищецът е изложил бездействията, от които черпи доводи за вреди, поради което не е било налице основание за оставяне на исковата молба без движение. Какви по вид са бездействията – фактически или правни, съответно какви вреди са произтекли от тях за ищеца през посочения от него период и има ли причинна връзка между бездействията и вредите, е въпрос по основателността на претенцията. В този смисъл, като е оставил производството без движение, а впоследствие като резултат е върнал исковата молба поради неизправяне на несъществуващи нередовности, съдът е постановил неправилно Определение, което следва да бъде отменено. Доколкото след отмяната делото следва да бъде върнато на разпределения състав за продължаване на съдопроизводствените действия, а не за ново разглеждане, то не е налице основание за изпращането му на друг състав, в какъвто смисъл има искане в частната жалба. Ако съдът прецени, че са налице предпоставки за това, може сам да предприеме действия по отвод. Предвид горното, на основание чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,