Определение № 89 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4515/2013 г.

Производството е по чл.248 във връзка с чл.288 ГПК. Образувано е по молба от адв. И.Ю. – пълномощник на ответника в производството – С. Т. К. за присъждане на разноски по настоящото дело. Касаторът Т. С. К. оспорва размера на възнаграждението на пълномощника на ответника и прави искане за редукцията му на основание чл.78 ал.5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата по чл.248 ГПК намира за установено следното: С определение № 71 от 17.01.2014 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,е оставил без разглеждане касационната жалба на Т. С. К. против въззивно решение от 16.04.2013 г. по гр.д.№ 81/2013 г. по описа на Окръжен съд - Монтана,по иска за издръжка за минало време с правно основание чл.149 СК.Не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по иска за издръжка с правно основание чл.144 СК,но не се е произнесъл по въпроса за разноските, поискани от ответника. Молбата е депозирана в едномесечния срок по чл.248 ,ал.1 ГПК. Процедурата по чл.248, ал.2 ГПК е изпълнена, като молбата е връчена на ответника по нея/чрез неговата баба/ на 23.01.2014 год. По същество молбата е неоснователна. На възстановяване по реда на чл.78 ал.3 ГПК подлежат само действително направените разноски от ответника,в това число и платеното възнаграждение за един адвокат. Съгласно чл.20а ЗЗД договорът за правна помощ има сила на закон за сключилите го лица и поражда действие между тях – чл.21 ал.1 ЗЗД.Споразумението за размера на адвокатското възнаграждение задължава ответника да извърши плащането и с възникване на това задължение се поражда и правото му по чл.78 ал.3 ГПК.В настоящия случай към отговора на касационната жалба липсват доказателства за сключен между същия и представляващия го адвокат - пълномощник договор за правна помощ,но е представен списък на разноските по чл.80 ГПК.Съгласно ТР № 6/6.11.2013 год.по т.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС/т.1 и т.2/само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК,поради което, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане.Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък по чл.80 ГПК най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. С оглед изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,