Решение № 13416 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14745/2018 г.

Решение № 13416 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14745/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Агро Маркс" ЕООД със седалище гр. Плевен, представлявано от управителя Х. Тодоров, срещу решение № 658/1.11.2018 г., постановено по адм. дело № 829/2017 г. на Административен съд – гр. Плевен, с което е отхвърлена неговата жалба срещу неоснователно бездействие на служител от Общинска служба "Земеделие" /ОС3 гр. Долна Митрополия по приемане на заявление за подпомагане вх. № 18224966/13.04.2016 г., в частта за земите, в които подаденото от дружеството заявление за подпомагане за стопанската 2015 г. / 2016 г. не е прието, поради съобщение в системата за фатална грешка - липса на правно основание. В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закони - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуалния си представител адв. Йончева, поддържа жалбата. Ответникът - Началникът на Общинска служба "Земеделие" – гр. Долна Митрополия не изпраща представител. В писмено становище, чрез юрк. И. Данов оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че правилно съдът е приел, че в конкретния случай искането на "Агро Маркс" ЕООД, с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, въвеждаща изискванията на ЗСПЗЗ и ЗИД на ЗСПЗЗ, правилно не е било прието в първоначалния му вид, поради тава, че служителите на Общинска служба "Земеделие" са длъжни да не приемат заявления, в които фигурират пасища, за които заявителите не притежават съответния брой животни и отчитайки обстоятелството, че след отстраняване на констатираните нередности подаденото на 27.06.2016 г. заявление е било прието. Счита, че този извод е достигнат след анализ на относимите към случая разпоредби от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 5 от 27.02.2009 г., съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от която заявяване за подпомагане на постоянни или временни пасища се извършва при спазване на гъстота от минимум 0, 15 животинска единица (ЖЕ) на хектар и законовата процедура за подаване, приемане и обработване на заявленията за подпомагане е разписана в разпоредбата на чл. 32 от ЗПЗП, в която са посочени правомощията на общинските служби по земеделие. Последните са ограничени в рамките на системата по чл. 31 от ЗПЗП, като ИСАК е специализиран софтуер и по смисъла на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП общинските служби по земеделие и техните служители не могат да се отклоняват от условията за реда за достъп и ползване на системата, определени от МЗХГ. Счита, че решението е обосновано и законосъобразно и следва да остане в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда чл. 257 АПК и е образувано по жалба на настоящия касатор, двукратно уточнена с молби, против "действията във връзка с регистрацията на заявление за подпомагане с вх. № 18224966/13.04.2016 г., подадено от "АГРО МАРКС" ЕООД, т. е. неизвършване на фактически действия, които служител на Общинска служба "Земеделие" – гр. Долна Митрополия е бил длъжен да извърши по приемане на заявлението за подпомагане за стопанската 2015/2016 г.", като оспорващото дружество твърдяло, че при подаване на заявлението системата е дала "фатална грешка", изразяваща се в това, че заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание (слой "Правно основание за ОПФ/ДПФПЗП"), при надвишение с площ от 697, 18 ха. С Определение № 1348 от 15.11.2017 г. съдът оставил жалбата без разглеждане, което /прекратително/ определение -с Определение № 103 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13930/2017 г. е отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Указанията били, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган по регистриране на заявление, в резултат на което не е стартирана административна процедура по разглеждането му и по постановяване на благоприятен или неблагоприятен административен акт, който би могъл да бъде предмет на оспорване, поради което защитата на дружеството може да бъде реализирана единствено по реда на чл. 256 и чл. 257 АПК, който ред на защита е срещу неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Посочено било и че такива са действията по приемането на заявлението по подпомагане и че на основание чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП - ред. ДВ, бр. 40 от 2014 г. - приложима за процесния период), кандидатите за подпомагане подават заявление по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година, след регистриране на правните основания за ползваните от тях земеделски площи в общинските служби по земеделие по местонахождение на площите, като правните основания за ползване на площите се регистрират в специализиран софтуерен продукт, създаден от Министерството на земеделието и храните и съгласно ал. 4, общинските служби по земеделие проверяват представените им заявления за подпомагане за наличието на правно основание по ал. 1 за ползване на заявените земеделски площи от кандидатите за подпомагане, чрез специализирания софтуерен продукт по ал. 3, като общинските служби по земеделие не въвеждат информацията съгласно чл. 32, ал. 4 в системата по чл. 31, ал. 1 за заявените за подпомагане земеделски площи, за които не бъде установено правно основание за тяхното ползване и когато ползвателят на земята не е направил вноската по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ. В изпълнение на тези указания съдът разгледал жалбата по същество. Съдът събрал относимите доказателства и установил, че с уведомително писмо за одобрение изх. № 01-2600/102 50 от 23.10.2013 г. дружеството е одобрено по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., като са одобрени естествени ливади - 711, 32 ха по АП06 и 40, 71 ха по АП08 и че за същите площи е поет петгодишен ангажимент за поддържане на добро стопанско състояние чрез косене по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., като земите, които обработва дружеството, са собственост на община Плевен, която му ги е отдала под наем- с оглед приложените договори за наем. На 13.04.2016 г. дружеството направило опит да подаде заявление за подпомагане за кампания 2016 г., за което е стартирана проверка, показала наличие на фатална грешка - "Заявили сте участие по мярка, чиито предварителни административни проверки не са приключили", с посочване на данни и за други грешки/ фермерски блокове без физически блок за 57 БЗС, заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно основание - за 66 парцела, заявена недопустима култура в ОПФ/ДПФ - 89 парцела, налице са и детайли за предупреждения - над 0, 05 ха от БЗС излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната калкулация - за 59 БЗС/. На 14.06.2016 г. отново е стартирана проверка по подаденото заявление, която пак показала наличие на фатална грешка-че заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание /слой правно основание ОПФ/ДПФ-ПЗП/и че надвишаването е с площ 697, 18 ха, с детайли за други грешки – "заявили сте направление от мярка 214 и не са декларирани предоставянето на договор и/или анекси с контролиращо лице, което за текущата година е задължително". Констатирал и, че след подаване на сезиращата го жалба срещу бездействието на административния орган, на 27.06.2016 г. е подадено изменено заявление за подпомагане за кампания 2016 г., в което е посочена грешка - не са декларирани същите площи по направление "Биологично растениевъдство" спрямо декларираните от предходната година и че в таблицата към него декларираната площ през кампания 2015 г. е 752, 13 ха, през кампания 2016 г. - 40, 71 дка. Най-сетне установил –от нарочна справка /л. 197 от делото/, че дружеството притежава 1 бр. говедо в животновъден обект № 5884-0051, което е на възраст над 24 месеца, както и че при подаването на последното /от 27.06.2016 г. /заявление, е приложено обяснение от управителя на дружеството, че не са декларирани същите площи по направление "Биологично растениевъдство" от АЕП 2014- спрямо декларираните предходната година, тъй като програмата не позволява да се приключи поради "фатална грешка". Предвид на тези фактически установявания, с обжалваното решение АС - Плевен отхвърлил искането на оспорващия, прието от ВАС за предявено по реда и на основание чл. 257, ал. 1 от АПК. Развил съображения, изведени от чл. 41, ал. 1- 5 от ЗПЗП в приложимата редакция /ДВ, бр. 12/2015 г. /, препращащи към наредбата по чл. 32, ал. 5, която е Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съобразил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от тази наредба, че заявяване за подпомагане на постоянни или временни пасища се извършва при спазване на гъстота от минимум 0, 15 животинска единица (ЖЕ) на хектар, както и дефиницията в § 1, т. 6, букви "а" от ДР на Наредба № 5 за "животинска единица" - единиците, определени в Приложение II "Коефициенти на преобразуване на животните в животински единици, посочени в чл. 9, параграф 2" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 808/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ОВ L, бр. 227 от 31 юли 2014 г.), както следва: а) бикове, крави и други животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над две години и животни от семейство коне на възраст над шест месеца – 1, 0 ЖЕ. И тъй като в неоспорената справка/ л. 197 е посочено, че притежаваното от дружеството 1 бр. говедо е над 24 месеца, следователно съответства на 1 ЖЕ, съдът извел решаващ извод, че дружеството притежава пасищни селскостопански животни в размер на 1 ЖЕ, а съобразно УП за одобрение то е поело ангажимент по мярка 214 по отношение на 752, 03 ха затревени площи /мери и пасища/ и наличието на 1 ЖЕ не може да изпълни изискванията на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 5 в приложимата редакция /както и на ЗИД на ЗСП33 относно цялата тази заявена площ, която дружеството е длъжно и се е опитало да заяви за подпомагане през 2016 г., с оглед на което приел, че е налице фатална грешка, състояща се в надвишаване на допустимата площ с правно основание с 697, 18 ха. По тези съображения обосновал извод, че не е налице неоснователно бездействие на сезирания орган и отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Съдът е решил спора съобразно данните по административната преписка и в съответствие с приложимите законови разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от АПК/отм/, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Трайно в практиката си ВАС приема, че производството по чл. 257 АПК се развива при наличие на бездействие на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Т. е. в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши действие от кръга на неговата компетентност, тъй като правомощието е едновременно право и задължение. Необходимо е настъпването на юридическите факти, предвидени в хипотезата на правната норма, при които административния орган бездейства, вместо да изпълни правомощието си по закон. При доказване от страна на ищеца в производство по чл. 257 АПК настъпване на предвидените в хипотезата на правната норма юридически факти, съдът следва да осъди с решението си административния орган да изпълни правомощието си. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че съдът неправилно е преценил наличието на "фатална грешка", която не позволявала заявлението да бъде приключено и подадено за обработка към ДФЗ. Твърдението, че приложимите правни норми не са издирени и приложени в цялост, е неоснователно. Чл. 4, ал. 1, б. "з" от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1307/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета гласи, че "постоянно затревена площ и постоянно пасище" (наричани заедно "постоянно затревени площи") означава земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи (саморазсадени) или чрез култивиране (изкуствено засети), които не са били включени в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет години или повече; то може да включва други подходящи за паша видове, като храсти и/или дървета, при условие че тревата или другите фуражи остават преобладаващи, както и, когато държавите членки вземат такова решение, подходяща за паша земя, по отношение на която се прилагат установени местни практики, при които тревите и другите тревни фуражи традиционно не са преобладаващи в зоните на паша. Противно на твърдяното в настоящата жалба, съдът правилно е отчел, че съгласно чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в редакция изм. ДВ, бр. 12 от 2015 г., действаща към момента на подаване на заявлението, земеделските стопани могат да кандидатстват за подпомагане по схемите по чл. 38а, ал. 1, когато са регистрирани съгласно чл. 7 /в регистъра на земеделските стопани към МЗХ/ и когато ползват на правно основание земеделските площи, които заявяват за подпомагане. Правното основание за ползване се доказва с документите, изброени в ал. 2 на същия текст, като в т. 2 изрично са посочени въведените с посоченото изменение на закона договори за аренда, за наем или за лизинг на земеделски земи. Разпоредбата на ал. 3 предвижда изрично, че кандидатите за подпомагане по ал. 1 подават заявление по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година, след регистриране на правните основания за ползваните от тях земеделски площи в общинските служби по земеделие по местонахождение на площите, а земеделските стопани, които са собственици на земите, подават и декларация по чл. 69 от ППЗСПЗЗ. Правните основания за ползване на площите се регистрират в специализиран софтуерен продукт, създаден от Министерството на земеделието и храните. Съгласно ал. 4, Общинските служби по земеделие проверяват представените им заявления за подпомагане за наличие на правно основание по ал. 1 за ползване на заявените земеделски площи от кандидатите за подпомагане, чрез специализирания софтуерен продукт по ал. 3. Общинските служби по земеделие не въвеждат информацията съгласно чл. 32, ал. 4 в системата по чл. 31, ал. 1 за заявените за подпомагане земеделски площи, за които не бъде установено правно основание за тяхното ползване. Условията и редът за прилагане на ал. 3 и 4 се уреждат с наредбата по чл. 32, ал. 5, която е Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, и тази правна уредба е съобразена в мотивите на съда, т. е. не е налице твърдяното неоснователно бездействие на сезирания орган. Горното обосновава извод, че е неоснователен основният касационен довод за нарушение на материалния закон. Освен това, наведеният довод за нищожност на относимата норма на чл. 9 ал 2 от Наредба № 5/2009 г. /, , че заявяване за подпомагане на постоянни или временни пасища се извършва при спазване на гъстота от минимум 0, 15 животинска единица (ЖЕ) на хектар/, с оглед "несъобразяването й с чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ", правилно е счетен за неотносим към спора, с оглед невъзможността за осъществяване на косвен съдебен контрол. Законовата процедура за подаване, приемане и обработване на заявленията за подпомагане е посочена в разпоредбата на чл. 32 от ЗПЗП и в нея са разписани правомощията на всеки от органите, в това число и правомощията на общинските служби по земеделие. Правомощията на служителите от последните са ограничени в рамките на системата по чл. 31 от ЗПЗП. Интегрираната система за администрация и контрол (ИСАК) е специализиран софтуер, създаден, поддържан и администриран от Министерството на земеделието, храните и горите и по смисъла на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП общинските служби по земеделие и техните служители са оператори в системата на ИСАК, т. е. не могат да се отклоняват от условията за реда за достъп и ползване на системата, определени от МЗХГ. Иначе казано, общинските служби по земеделие не могат да игнорират нормативно заложените ограничения на чл. 37 и от ЗСПЗЗ и пар. 15 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ за размера на пасища, мери и ливади на всеки земеделски стопанин. В този смисъл и решение № 2526 от 20.02.2019 г. по адм. д. № 12785/2017 г. и решение № 4433 ОТ 26.03.2019 Г. по адм. д. № 3327/2018 Г., ІІІ отд. на ВАС. Останалите доводи в касационната жалба не държат сметка, че предмет на защитата по чл. 256 и чл. 257 от АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. Нормата визира само фактически действия, пряко дължими от норма на закон. Производството по чл. 257, ал. 1/отм/ от АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, в хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки за основателност на претенцията по чл. 257, ал. 1 АПК, който извод се налага от анализа на тази норма в съвкупност с разпоредбата на чл. 256 от АПК/в относимата редакция/. Съществен аргумент в тази насока е и чл. 257, ал. 2 АПК, тъй като чрез осъждане на органа да извърши действието целеният правен резултат следва да възникне директно в правната сфера на гражданина като субект в правоотношението. В конкретния случай, видно от изложеното по-горе, не сме изправени пред такава хипотеза. По тези съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е обосновано и съобразено с материалния и процесуалния закон, както и че не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна.