Определение № 29 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 966/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] против решение № 12/22.02.2010 год. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д. № 645/2009 год., с което се отменя решението на Бургаския районен съд по гр.д. № 4854/2008 год. в частта, с която е прекратено производството по делото относно предявеният от Д. Ф. С. и Е. К. С. иск за осъждане на касатора да им заплати сума от 14 045 лв., без ДДС, представляваща намаляване на заплатено възнаграждение по сключения между страните предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 20.02.2004 год. поради некачествено изпълнение на строително – монтажните работи и връща делото на Бургаския районен съд за произнасяне по иска; Отменено е първоинстанционното решение в частта, в която Д. Ф. С. и Е. К. С. са осъдени да заплатят на касатора разноски за размера над 1 181,93 лв. до присъдените 2 167,21 лв.; Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, в която Бургаския районен съд е разрешил на Д. Ф. С. и Е. К. С. да извършат за сметка на [фирма], строително монтажни работи в апартамента им на мансардния етаж от сградата, находяща се на [улица] в комплекс „Б. М.”,[населено място], така че апартамента да отговаря на строителните правила и норми и одобрените строителни книжа и за същия да бъдат приети образци актове №15 и 16 от Наредба № 3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съобразно изработена от в.л. количествено стойностна сметка и касаторът е осъден да заплати на Д. Ф. С. и Е. К. С. сумата 23 940,67 лв. с ДДС, представляваща необходимите средства за извършване на С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2008 год. до окончателното й изплащане, както и да заплати разноски в размер на 15 лв. В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по см. на чл. 281,т.3 ГПК. Ответниците по касация Д. Ф. С. и Е. К. С. и двамата от[населено място], оспорват касационната жалба досежно нейната основателност в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. В случая това изискване на закона не е изпълнено. В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил три правни въпроса, които според него се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК/. Първият от тях „относно начина по който се констатира документира и приема изпълнението на строеж или етап от него – чл. 176 и сл. ЗУТ във вр. т.15 на чл. 7,ал.3 от Наредба № 3/2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството”, не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, доколкото няма отношение към решението на въззивният съд досежно исковете с пр. осн. чл. 80,ал.1 ЗЗД и чл. 265,ал.1 ЗЗД, както се твърди от касатора.Решението на съда, касателно тези искове е обусловено от анализ на сключения между страните предварителен договор, където касаторът, който е и изпълнител на строителството, се е задължил да извърши прехвърлянето при подписване на протокол обр. 16, а не протокол обр. 15, което предполага, че е поел задължение да извърши такъв вид и обем С., които да правят обекта годен да бъде приет с протокол обр. 16. Останалите два въпроса на практика представляват оплаквания за допуснати според касатора процесуални нарушения, свързани с неизпълнение на задължението на съда да основе решението си на всички събрани по делото доказателства. Тези оплаквания обаче могат да бъдат предмет на обсъждане в производството па чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Доколкото посочването на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.С оглед на това не се налага обсъждане посочените от касатора допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, както и представените във връзка с тях съдебни актове. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.