Определение № 436 от 31.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 561/2011 г.

Образувано по частна касационна жалба на [фирма] против определение от 15.02.2011 г. по ч. гр. д. № 13280/2010 г. на Софийски градски съд. В частната касационна жалба е въведено оплакване за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон – чл.62, ал.2 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е обосновал допустимостта на искания касационен контрол с произнасянето от съда по въпроса счита ли са се пропуснат законоустановения срок в хипотезата, в която молбата –уточнение (жалбата) е подадена по пощата в последния му ден. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение се отклонява от константната съдебна практика по въпроса по приложението на чл.62, ал.2 ГПК, като в подкрепа на твърдението си прилага решение № 28 от 16.03.2008 г. на ВКС по т.д.№ 815/2008 г., ІІ т.о. и решение № 664 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 208/2010 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. С определението, предмет на обжалване, съставът на Софийски градски съд оставил без уважение подадената от частния жалбоподател частна жалба срещу разпореждане от 12.10.2010 г. по гр.д.№ 40050/2010 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав, с което основание чл.129, ал.3 във вр. с чл.128, т.2 ГПК е върната исковата му молба. Въззивният съд приел за правилен обжалвания пред него резултат по съображения, че указанията на съда за отстраняване на недостатъците на исковата молба, дадени с разпореждането му от 17.09.2010 г. не са били изпълнени в срока до постановяване на обжалваното разпореждане, което обстоятелство му дало основание да счете, че правилно първоинстанционният съд е постановил нейното връщане. Касационното обжалване следва да се допусне, тъй поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното в изложението му решение на ВКС, както и със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК - Определение № 194 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 182/2009 г., ІІ т.о.; Определение № 268 от 23.06.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 271/2009 г., ІІ г.о и др. Въззивното определение е неправилно. Направеният с него извод, че в законоустановения срок жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда е незаконосъобразен. Съобщението за постановеното от първостепенния съд разпореждане с указания да отстрани нередовностите на исковата молба е връчено на жалбоподателя на 30.09.2010 г. Видно от приложения по делото пощенски плик (л.13/, в дена, предхождащ изтичането на законоустановения едноседмичен срок - 06.10.2010 г. същият е изпратил по пощата молба до съда, съдържаща уточнение на размера на вземанията, които претендира с всеки от обективно кумулативно съединените искове, към която приложил и документ за внесена държавна такса, в каквато насока са съобщените му от съда указания. В чл.62, ал.2 ГПК законодателят изрично е разписал, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. В този смисъл е практиката на ВКС, израз на която са както цитираният от жалбоподателя касационен акт, така и решение № 30 от 10.09.2010 г. на ВКС по т.д.№ 320/2009 г., ІІ т.о. Изложеното позволява да се приеме, че недостатъците на исковата молба на настоящия частен касаттор са били отстранени в срок, което налага въззивното определение, както и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, а делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение