Определение № 2231 от 26.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1369/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 от АПК. Образувано е по частна жалба от д-р Г. Митев, гр. Бургас, срещу Определение №3199/11.12.2023 г. по адм. дело №1017/2023 г. по описа на Административен съд/АС/ - Бургас, с което е оставено без разглеждане жалбата му срещу Заповед №ОР-Н005/02.06.2023 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните/БАБХ/ и е прекратено производството по делото. Според частния жалбоподател отмяната на оспорената заповед не може да се приравни на оттегляне на административния акт по смисъла на чл.159, т.3 от АПК. Митев навежда съображения за наличие на правен интерес от оспорване на процесната заповед с оглед възможността за подаване на иск за обезщетение по реда на чл.204 от ПАК. Сочи се, че за периода от отстраняването му от длъжност и до настоящия момент Митев не е получавал трудово възнаграждение. Иска се от касационния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Постъпило е възражение от ответника по частната жалба - Изпълнителния директор на БАБХ, чрез главен юриск. Петрова, в което моли Върховния административен съд да остави в сила първоинстанционния съдебен акт по съображения, изложени в писмената защита, представена в хода на съдебното производство пред АС-Бургас. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че има такова. Частната жалба е допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок и от лице, което е страна в първоинстанционното съдебно производство. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съдебното производство пред АС-Бургас е започнало по постъпила жалба д-р Г.-Митев - директор на ОДБХ - Бургас, с срещу Заповед №ОР-Н005/02.06.2023 г. на Изп. Директор на БАБХ, с която е отстранен от длъжност за това, че срещу него е образувано дисциплинарно делото №11/2023 г. по описа на БАБХ. След провеждане на първото по делото открито съдебно заседание на 20.09.2023 г., на което са приети писмените доказателства, представени от страните и е делото е отложено за 29.11.2023 г. за събиране на доказателства, е издадена Заповед №РД11-2258/04.10.2023 г. от Изп. Директор на БАБХ, с която е отменена Заповед №ОР-Н005/02.05.2023 г. поради отпадане на основанието за издаването й, тъй като с Решение, обективирано в Становище от 04.10.2023 г. на Дисциплинарния съвет, назначен със Заповед №11-1722/20.07.2023 г. на Изп. Директор на БАБХ, образуваното дисциплинарно дело №12023 г. по описа на БАБХ срещу д-р Митев е прекратено. Тази заповед е връчена лично, „на ръка“ на д-р Митев на 04.10.2023 г./лист 87 от първоинстанционното дело/. В съдебното заседание, проведено на 29.11.2023 г. са приети представените писмени доказателства за проведеното дисциплинарно производство срещу Митев и заповедта от 04.10.2023 г., с която е отменена процесната заповед. АС - Бургас с протоколно определение приключил събирането на доказателства и е дал ход на делото по същество. Процесуалният представител на жалбоподателя адв. Лазов в пледоарията си е изложил съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, а жалбоподателят Митев е поискал от съда да отмени издадената срещу него заповед. Заявил е, че е „запознат със заповедта, с която е отменена оспорената в настоящото производство заповед. Съгласих се с това да бъде отменена. От 02.06.2023 г. до този момент шест месеца съм без заплата“. С Определение №3199/11.12.2023 г. по адм. дело №1017/2023 г., предмет на настоящия съдебен контрол, на основание чл.159, т.1 от АПК АС - Бургас е оставил без разглеждане жалбата на Митев срещу Заповед №ОР-Н005/02.06.2023 г. на Изп. Директор на БАБХ, като е изложил съображение, че с последващ влязъл в сила адм. акт е отменена оспорената заповед, поради което липсва годен за оспорване адм. акт. В мотивите си АС-Бургас е посочил, че „изрично в съдебно заседание, проведено на 29.11.2023 г. жалбоподателят заявява, че процесната заповед е отменена с негово съгласие/л.118 от делото/“. Според първоинстанционният съд последващата отмяна на оспорената заповед по волята на издателя на акта следва да се приравни на оттегляне на адм. акт по смисъла на чл.159, т.3 от АПК и представлява основание за прекратяване на производството. Определението е неправилно. Въпреки, че с последваща заповед от 04.10.2023 г. административният орган е посочил, че отменя обжалваната заповед от 02.06.2023 г., не е приложима нормата на чл.91, ал.1 от АПК в настоящия случай. Преразглеждане на акта от адм. орган може да се извърши от последния при подадена жалба по административен ред, чрез органа, който в определен срок 7/14 дневен, в зависимост дали е органът е едноличен или колективен. При така нареченото преразглеждане на акта административният орган има следните възможности: да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. При образувано съдебно производство административният орган може да оттегли акта си при всяко положение на делото, но при наличие на предпоставките на чл.156, ал.1 от АПК- със съгласие на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен, а съгласно ал. 2 - след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия. В настоящата хипотеза обжалваната заповед е обжалвана по съдебен ред, а отмяната на същата е извършена с последваща заповед след изтичане на 7 - дневния срок по чл.91, ал.1 от АПК, нещо повече - след проведено първо съдебно заседание, поради което съдът е следвало изрично да предостави възможност на оспорващия да заяви преди приключване на съдебното производство дали е съгласен с оттеглянето на обжалваната заповед. Посоченото от жалбоподателя в хода по същество „съгласих се с това да бъде отменена“/оспорената заповед/, не представлява съгласие по смисъла на чл.156, ал.3 от АПК. Независимо, че в заповедта си от 04.10.2023 г. адм. орган е посочил, че „отменя“ Заповед №ОР-Н005/02.06.2023 г. на Изп. Директор на БАБХ, се касае за оттегляне на адм. акт по смисъла на чл.156 от АПК, тъй като е образувано и има висящо съдебно производство, поради което АС - Бургас дължи проверка за наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.156 от АПК. Първоинстанционният съд не е изследвал и не е изложил мотиви за наличие на правен интерес от обжалване на процесната заповед в хипотезите на отмяна по чл.91 от АПК, респективно - на оттегляне на адм. акт по реда на чл.156 от АПК, поради което е постановил неправилен съдебен акт. По горните съображения определението следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действие. Водим от горното и на основание чл.235, вр. с чл.229 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение