Определение № 538 от 13.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2304/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ЯРИС” ЕООД, представлявано от управителя Д. В., против разпореждане № 57 от 01.04.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 93/2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е върната частната му касационна жалба против определение № 105 от 10.03.2021 г. по същото дело, с което е потвърдено протоколно определение № 260018 от 12.01.2021 г. по в. гр. д. № 655/2020 г. на Окръжен съд - Ловеч за връщане на подадената въззивна жалба против решение № 260054 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 719/2020 г. на Районен съд - Ловеч. Насрещната страна Кооперация „Братство - потребителна коооперация” не е подала отговор и не взема становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е 1 процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Апелативен съд - Велико Търново е върнал подадената от „ЯРИС” ЕООД частна касационна жалба като процесуално недопустима по съображения, че производството е по иск с правно основание по чл. 233, ал. 1 33Д, във вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, чийто предмет е било опразването на нает имот – търговски обект, за който е била договорена наемна цена от 160 лв. месечно. Спорът е между търговци и е относно последиците от прекратяването на сключена помежду им търговска сделка по арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ – договор за наем, при което съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК цената на иска се определя от наема за една година или в случая възлиза на 1920 лв. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела са изключени от обхвата на касациония контрол. Разпореждането е правилно. В разглеждания случай е предявен иск с правно основание по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, чиито предмет е било опразването на наеман имот /заведение за хранене/ след прекратяването на наемно правоотношение между страните. Доводът на частния жалбоподател, че е искът за опразване на наети помещения е неоценяем е неоснователен. Цената на този иск се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК и е в размер на наема за една година /в този смисъл разясненията, дадени в мотивите към т. 20 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по описа на ОСГТК, ВКС/. Видно от данните по делото, договореният в процесния договор от 14.10.2011 г. размер на месечния наем е 160 лв., респ. наемът за една година възлиза на сумата от 1920 лв., която е и цената на иска. Тъй като спорът е между търговци и е относно последиците от прекратяването на сключена помежду им търговска сделка, то на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на иска е под минималния праг за касационно обжалване от 20 000 лв. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, което обуславя недопустимостта на подадената частна касационна жалба. Предвид изложеното разпореждането за връщането й следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение