Определение № 1607 от 03.04.2024 г. на ВКС по д. № 657/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд- Русе и Районен съд-Русе относно компетентния съд, който да разгледа жалбата на Д. С. А. и К. К. А. срещу писмо с № 94Д- 15450- 1#1/11.12.2023 год. на кмета на [община], с което писмо жалбоподателите твърдят кметът по същество да е отказал да извърши административна услуга по чл.19, ал.3 Семейния кодекс (СК), а именно да отбележи в акт за сключен граждански брак № 420 от 20.06.1995 год. на [община] промяна в законовия режим на имуществените отношения на съпрузите-жалбоподатели. Жалбата е подадена чрез [община] до Административен съд-Русе, който, с определение № 423/05.02.2024 год. по образуваното адм. д. № 14/2024 год., е прекратил делото пред сезирания административнен съд и го е изпратил по подсъдност на Районен съд - Русе. Прието е, че в случая, доколкото се касае за акт за брак, се иска установяване на факт с правно значение, което искане се разглежда в производство по гл.ХV-чл.542 ГПК, по аргумент от ТР № 5/30.05.2017 г. по т.д.№ 1/2016 г. на ОСС на ВАС. Пред Районен съд-Русе е образувано гр.д.№ 664/2024 г., и с определение по него 603/09.02.2024 г. е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд - Русе и Административен съд – Русе, и делото е изпратено за произнасяне от смесен състав по чл.135, ал.5 АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая се касае за административна дейност (отказ за изпълнение на административна услуга) по отбелязване на обстоятелство в акт за гражданско състояние, каквото чл.19, ал.3 от СК предвижда, а не за установяване на факт с правно значение, поради което даденото с ТР № 5/30.05.2017 г. по т.д.№ 1/2016 г. на ОСС на ВАС не е приложимо, защото то се отнася до актовете за гражданско състояние, какъвто отбелязването на промяната в законовия режим на имуществените отношение не е. По повдигнатата препирня за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, формиран по чл.135, ал.5 АПК, намира следното: С жалбата на Д. С. А. и К. К. А. се твърди, че с посоченото в нея писмо кметът на [община] по същество е отказал да отбележи в акта им за сключен граждански брак № 420 от 20.06.1995 год. на [община], промяна в законовия режим на имуществените отношения на съпрузите-жалбоподатели, каквато промяна те са заявили с писмено заявление до него с вх.№ 94Д-15450-1 от 01.12.2023 г. с приложени документи, подадено чрез техен пълномощник, и са поискали със заявлението тази промяна да се отбележи на основание чл.19, ал.3, вр. чл.27, ал.3 СК в акта за сключения между тях граждански брак. Обжалваното писмо на кмета на [община] е становището на кмета именно по повод на горепосоченото заявление и искане. Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината - чл.35, ал.3 Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, и по аргумент от чл.75, ал.1 ЗГР кметът е компетентен да нанася промяна, допълнение, вписване или отбелязване в съставения вече акт за гражданско състояние в определеното за целта място в акта - графа "Бележки". Съгласно чл.18, ал.2 СК, законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени. Действащият СК допуска този законен режим на общност да бъде прекратен по време на брака (чл.27, ал.3 СК) като се промени на законов режим на разделност или на договорен режим (сключен брачен договор), като промяната се отбелязва в акта за сключен граждански брак - чл.19, ал.3 СК, и се регистрира в централния електронен регистър към Агенцията по вписванията служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър се съхранява акта за брак- чл.19, ал.3, вр.ал.2 и ал.1 СК. Следователно действащата нормативна уредба определя кмета на общината, в чийто регистър се съхранява актът за сключен граждански брак, като компетентен орган да нанесе в този акт промяна в режима на имуществените отношения между съпрузите, т.е. отношенията във връзка с тази дейност имат административен характер, актовете и действията/бездействията на кмета на общината по повод на тази дейност попадат в приложното поле на чл.21 АПК, и обжалването им е по реда на чл.145 АПК, който ред е приложим както за обжалване на индивидуален административен акт, така и за отказ за извършване на административна услуга, съгласно пар.8 ПЗР на АПК. Видно от съдържанието на жалбата на съпрузите Д. С. А. и К. К. А. до Административен съд - Русе, с нея не се твърди нито една от хипотезите на чл.542, ал.1 ГПК за допустимост установяване на факт с правно значение - сключен брак, нито се твърди неистинност на съставения акт за брак, за да са приложими към жалбата редът по гл.ХV на ГПК - чл.542 и сл.ГПК, или по чл.124, ал.4 ГПК, съответно и решенията по ТР № 5/30.05.2017 г. по т.д.№ 1/2016 г. на ОСС на ВАС, а същата е насочена срещу писмо на кмета на [община] по повод осъществяване на функциите му по чл.19, ал.3 СК, поради което жалбата подлежи на разглеждане по реда на АПК от съответния административен съд, който в случая е Административен съд - Русе. По изложените съображения, настоящият смесен петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд