Решение № 16154 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11697/2012 г.

Решение № 16154 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11697/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хенди - тел" ЕООД, гр. София, срещу решение № 31 от 9.07.2012 г. по адм. дело № 138/2012 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му против Задължителни предписания, дадени в протокол за проверка на документи № К-40059/19.12.2011 г. от главен инспектор в Комисията за защита на потребителите, Регионална дирекция - Русе (КЗП - РД - Русе). В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Ответната страна - Регионална дирекция - Русе към Комисия за защита на потребителите, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 АПК, същата е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Хенди - тел" ЕООД срещу Задължителни предписания, дадени в Протокол за проверка на документи № К-40059/19.12.2011 г. от главен инспектор в КЗП-РД-Русе, с които касаторът е задължено в срок до 5.01.2012 г. да замени стоката с нова, на основание чл. 112, ал. 1 ЗЗП или да възстанови заплатената сума за стоката, на основание чл. 114, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че задължителните предписания са постановени от компетентен административен орган, в съответствие с приложимия материален закон и представляват властническо волеизявление, с което пряко се засяга правната сфера на адресата, т. к. вменяват задължения за последния. След подробен анализ и сравнително тълкуване на нормите на чл. 230, вр. чл. 233 ЗЗП съдът е счел, че задължителните предписания имат самостоятелно значение и правни последици и не могат да бъдат възприемани като част от административнонаказателното производство. Решението е правилно. Съгласно нормата на чл. 193, т. 2 ЗЗП длъжностните лица на контролните органи, посочени в чл. 191 с. з. могат да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Според чл. 112, ал. 1 ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната и с нова, освен ако това е невъзможно или избрания от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Чл. 114, ал. 1 ЗЗП предписва, че при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 ЗЗП, той има право на избор между една от следните възможности: 1). разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума или 2). намаляване на цената. В случая по повод на закупен мобилен телефонен апарат, потребителят е направил две рекламации, които са били приети от търговеца, както изисква чл. 127, ал. 1 ЗЗП; описани са в регистъра на предявените рекламации (чл. 127, ал. 3 с. з.) и търговецът ги е удовлетворил по единия от алтернативно указаните начини в закона - чрез извършване на ремонт на закупения мобилен телефон. След повторно извършен ремонт, мобилния телефонен апарат отново дал същия дефект. Във връзка с подадени жалби от 10.10.2011 г. и 7.11.2011 г. до КЗП-РД, гр. Русе, длъжностното лице при РД на КЗП - Русе е извършило проверка на 9.11.2011 г., обективирана в протокол КП № К-129555 от 9.11.2011 г., с който са установени фактите по случая. Впоследствие на 8.12.2011 г. е съставен протокол № К-40056, с който продавачът е задължен да замени стоката с нова на основание чл. 112, ал. 1 ЗЗП или да се приложи чл. 114, ал. 1, т. 1 с. з., като възстанови заплатената сума, т. к. стоката въпреки извършените ремонти не е била приведена в съответствие с договора за продажба. С протокол за проверка на документи № К-40059/19.12.2011 г. на главен инспектор в КЗП - РД - Русе, длъжностното лице на контролния орган по чл. 191 ЗЗП е установило несъответствие със ЗЗП - продавачът не е изпълнил задължението си по чл. 113, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП да приведе в съответствие с договора за продажба потребителската стока в 1-месечен срок, считано от предявяването на рекламацията. По аргумент от новелата на чл. 2, § 2, б. "в" от Директива 1999/44/ЕО и чл. 106 ЗЗП, потребителските стоки съответстват на договора, ако те са годни за обичайна употреба, за която служат стоките от същия вид. Въпреки представените протоколи за споразумение, че рекламацията е удовлетворена чрез извършен ремонт, стоката е продължила да дава дефекти. От събрания по делото доказателствен материал се установява, че дефектите на закупения мобилен телефонен апарат се състоят в блокиране и загуба на функции, което препятства използването на апарата по предназначение. Безспорно потребителят е осъществил правото си да поиска замяна на стоката с нова, като с оглед стойността на потребителската стока и значимостта на несъответствието, този начин на удовлетворяване на рекламацията не е непропорционален на другия по чл. 112, ал. 1 ЗЗП. След като потребителят не е бил удовлетворен от решаването на рекламацията в негова полза, безспорно е възникнало и правото му по чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП да иска разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума. В случая не са налице изключенията по чл. 114, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП, т. к. стоката не е заменена за нова и не е поправена, като несъответствието с договора за продажба не е незначително. Разпоредбите на ЗЗП относно гаранцията и рекламацията на потребителска стока са ясни и казуалното им тълкуване налага възприетия от решаващия съд краен правен извод за законосъобразност на оспорените Задължителни предписания. Възприетото тълкуване е в унисон и с практиката на СЕС по приложението на Директива 1999/44/ЕО (съединени дела C-65/09 и С-87/09; дело С-404/06 и дело С-49/11), в които е прието, че Директивата не предоставя право на продавача да откаже замяната на несъответстваща с договора стока, дори когато му налага непропорционални разходи с оглед на значимостта на недостатъка. Пак там се приема, че правото на потребителя да поиска замяна на несъответстващата стока не може да бъде засегнато. СЕС изтъква още, че общностният законодател цели да превърне безвъзмездността на привеждането в съответствие на стоката от продавача в съществен елемент на защитата, гарантирана на потребителя от тази директива. Това задължение за безвъзмездност на привеждането в съответствие на стоката от продавача, независимо дали под формата на ремонт или на замяна на несъответстващата стока, цели да защити потребителя срещу риска от финансови тежести, който би могъл да го възпре да се позовава на правата си при липса на подобна защита. С оглед изложеното, постановеното в същия смисъл решение на първоинстанционния съд е правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде потвърдено.