Определение № 200 от 18.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 978/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] – [населено място], за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 132 от 31.05.2013 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че въпреки направеното в отговора на касационната жалба искане, съдът е пропуснал да се произнесе с определението си по отговорността за разноски и да присъди на дружеството юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Поради това се прави искане за присъждане на дължимото възнаграждение в размер на сумата 670 лв. Ответникът по молбата С. А. А. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доводите в молбата и на данните по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима, а по същество – основателна. Производството по делото е образувано по касационна жалба на С. А. А. срещу въззивно решение от 19.07.2012 г., постановено по гр. д. № 6/2012 г. на Софийски градски съд. С определение № 132 от 31.05.2013 г. настоящият състав на ВКС е оставил касационната жалба без разглеждане поради констатацията, че същата е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.283 ГПК. В срока по чл.287 ГПК ответникът по касация [фирма] е депозирал отговор на касационната жалба, в който е направил искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за производството пред касационната инстанция. Отговорът е изготвен от юрисконсулт с приложено към жалбата пълномощно за процесуално представителство пред Върховния касационен съд. С оглед изхода на касационното производство и осъществената защита срещу подадената след срока по чл.283 ГПК недопустима касационна жалба дружеството – ответник има право на разноски по чл.78, ал.4 във вр. с чл.8 ГПК. Разноските са поискани своевременно и пропускът на съда да се произнесе по присъждането им съставлява основание за допълване на определението от 31.05.2013 г. по реда на чл.248 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.78, ал.4 във вр. с ал.8 ГПК и чл.248 ГПК следва да се допълни определение № 132 от 31.05.2013 г. по т. д. № 978/2012 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, като се осъди касаторът С. А. да заплати на ответника по касация [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 670 лв., изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,