Определение № 8964 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9455/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на З. Г. С. против Определение № 2731/ 01.07.2025г., постановено по административно дело № 548/ 25 г. по описа на Административен съд– Стара Загора (АС Стара Загора), с което е оставена без разглеждане исковата молба на З. Г. С. против Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за присъждане на обезщетение в размер на 6 048.85лв, представляващи заявено финансово подпомагане за кампания 2020г. по мярка „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2014г-2020г, като недопустима. В частната жалба се съдържа оплакване за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Смята се, че издаването на нов акт със същите санкции не представлява основание за отхвърляне на иска. По изложените съображения моли определението да се отмени и да се върне делото за продължаване на съдопроизводството. Ответникът- ДФЗ не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срока, посочен в обжалвания съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред адм. съд е образувано по искова молба на З. Г. С. от град Казанлък против Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с която в кумулативно обективно и субективно съединение са предявени искове за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи. Административният съд преценил искът за недопустим на основание чл. 204 ал.1 от АПК, вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка посочил, че не се било сбъднало условието на чл.204, ал.1 от АПК за приключване на административното производство с отмяната, оттеглянето или нищожността на административния акт. Решаващият съд установил, че с влязло в сила Решение № 1991/ 14.06.2024г, постановено по адм. дело № 437/ 2023г. по описа на АС Стара Загора е отменено Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/3097/ 20.01.2023г., издадено по искане на ищцата, с което е възстановена висящността на административното производство, образувано по заявлението за плащане за кампания 2020г. по посочените мерки. Преписката е върната за ново произнасяне с указания да се издаде мотивиран акт по заявлението за плащане за кампания 2020г, поради което ИД на ДФЗ е издал ново Уведомително писмо № 02-240-6500/ 27.06.2025г., в изпълнение на Решение № 1991/ 14.06.2024г, постановено по адм. дело № 437/ 2023г. по описа на АС Стара Загора. Посочил, че новото произнасяне по същото искане следва във времето подаването на исковата молба, като исковата претенция е недопустима поради това, че производството по същата претенция за признаване правото на финансово подпомагане е висящо към датата на исковата молба- 14.05. 2025г. и към момента на постановяване на обжалваното определение. Така постановеното определение е НЕПРАВИЛНО, като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. Редът за разглеждане искове за вреди от незаконосъобразна административна дейност е регламентиран в глава единадесета на АПК и съдържа изрични правила, вкл. и такива, уреждащи допустимостта им. Съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, разпоредба, наименована "допустимост на иска", иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Кодексът не посочва хипотезите при, които след отмяната на адм. акт преписката се връща за ново разглеждане. Систематичното тълкуване на нормите за допустимост на иска за вреди изисква да се отчете съгласуваност и съобразеност на правилата от глава десета и глава единадесета на кодекса. В разпоредбата на чл. 204, ал.2 се предвижда оспорването и искът да се предявяват заедно. Това може да се реализира, дори когато административноправният въпрос по материалното административно правоотношение е предоставен за решаване на административния орган или самото административно производство е многофазово или с усложнена процесуална регламентация. След като към изискванията за допустимост на иска не се включва изрично такова- искът да се предяви едва след влизане в сила на административен акт, издаден в хипотеза, когато въпросът е предоставен на преценката на административния акт, то няма основание да се счита, че такова изискване имплицитно се съдържа в нормата на чл. 204 АПК или друга разпоредба на кодекса. Противното би означавало страните в сложните многофазови административни процедури да се натоварват и с допълнителни изисквания за допустимост на исковете за вреди. Принципно, възлагането на допълнителни нормативни изисквания за упражняване на субективни права следва да бъде изрично разписано в закона, а не да се извлича по пътя на тълкуването. То трябва винаги да бъде обосновано с определен обществен интерес, без да нарушава принципа на съразмерност- чл.6 АПК. В настоящата законова регламентация в глава единадесета на АПК такива не са установени. Неправилни са изводите на съда, че искът е преждевременно предявен, доколкото такъв може да се предяви след окончателното приключване на административното производство с влязъл в сила административен акт. В конкретния случай по делото се претендират вреди от отменено по съдебен ред уведомително писмо, което формално отговаря на изискванията на закона- чл. 204, ал. 1 АПК. Действително уточняване на претенцията, предвид второто уведомително писмо и последиците свързани с него, могат да бъдат извършени допълнително от ищеца. В този аспект е относимо дали последващият административен акт е валиден и законосъобразен, съответно влязъл ли е в сила и какъв е правопроменящия от него ефект, вкл. върху параметрите на исковата претенция. Обстоятелствата, свързани с установяване- дали е налице окончателно приключило адм. правоотношение; претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна връзка между тях са свързани с въпросите по съществото на спора. Тяхното установяване е въпрос на основателност на исковата претенция, а не на допустимост на същата, предвид разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд, трето отделение. При разглеждане на иска по същество, съдът е длъжен да приложи разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, т.е. да изследва наличието на елементите на фактическия състав на отговорността на държавата за вреди. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По отношение на разноските, съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт съобразно изхода на съдебния спор. С оглед на горното, Върховният административен съд