Решение № 5329 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14822/2018 г.

Решение № 5329 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14822/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Домостроителен комбинат - С." АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "К." ..№..., подадена чрез процесуалния му представител адв. Георгиева, против решение № 467/02.11.2018 г. на Административен съд – Д. /АС/, постановено по адм. д. № 292/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 258/02.04.2018 г. издаден от служители на отдел "Местни данъци и такси" при О. К., потвърден с решение № РД-67-216/11.05.2018 г. на кмета на О. К. в качеството му на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. и лихви за забава. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 11, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, съдът е придал обратно действие на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ЗМДТ, изменена с бр. 97/2016 г. на ДВ, в сила от 01.01.2017 г. Иска се отмяна на решението, постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – началник отдел "Местни данъци и такси" при О. К. – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за него, е допустима. АС - Д. е сезиран с жалба от "Домостроителен комбинат - С." АД против РА № 258/02.04.2018 г. издаден от служители на отдел "Местни данъци и такси" при О. К., потвърден с решение № РД-67-216/11.05.2018 г. на кмета на О. К. в качеството му на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. В жалбата е заявено искане от жалбоподателя да бъде отменен изцяло оспореният РА. С него за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. са установени задължения на дружеството за ДНИ в размер на 630. 65 лв. и лихва – 229. 37 лв. и за ТБО в размер на 857. 71 лв. и лихва в размер на 334. 67 лв. С разпореждане на съдията – докладчик от 08.06.2018 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание и са конституирани страните – жалбоподател - "Домостроителен комбинат - С." и ответник - началник отдел "Местни данъци и такси" при О. К.. В проведените по делото открити съдебни заседания ответникът – началник отдел "Местни данъци и такси" при О. К. е представляван от упълномощения от него юрисконсулт М. Г. с пълномощно, приложено на л. 71 от делото. Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при О. К. е посочен като ответник и в постановеното от Добричкия административен съд решение № 467/02.11.2018 г., предмет на настоящата касационна проверка в оспорената му част. С оглед така установените факти настоящата касационна инстанция преценява първоинстанционното съдебно решение в оспорената му част като недопустимо, постановено против ненадлежен ответник по делото, поради следните съображения: Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва също по реда на ДОПК. Според чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в ревизионните производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Чл. 159, ал. 2 ДОПК регламентира, че страни в съдебното производството по обжалване на РА са жалбоподателят и решаващият орган. В случая кметът на О. К. е решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а не началникът на отдел "Местни данъци и такси" при същата община. С оглед изложеното Административен съд - Д. е провел съдебното производство с участието на ненадлежен ответник и е постановил своя съдебен акт против ненадлежна страна, което е абсолютна процесуална пречка за неговата допустимост. На основание чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение касационната инстанция е длъжна да следи служебно. Поради това същото следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да задължи ответника да представи доказателства за компетентността на органите по ал. 3, издали РА, тъй като по делото е налична само заповедта за възлагане на ревизията, и по-конкретно за компетентността на органа, възложил ревизията.