Определение № 3 от 05.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 633/2010 г.

Делото е образувано по частна жалба на „И.” ЕООД, гр. София чрез адв. Т. К. против определение № 13159 на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 9332/2010 г. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. От насрещната страна не е постъпил отговор. За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Софийският районен съд е отказал да измени решението си в частта за разноските в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК. Това негово определение е обжалвано пред въззивния Софийски градски съд. С атакувания съдебен акт частната жалба е оставена без разглеждане, защото съдът е приел, че страната – жалбоподател не е представила списък с разноските според разпореденото в чл. 80 ГПК. Определението е неправилно. Видно от молба, подадена от страната чрез адв. Т. К., докладвана в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември 2009 г., в нея освен искането да бъде даден ход на делото е „представен” и списък с разноски – 120 лв. за СТЕ и 850 лв. адвокатски хонорар. Характерът на молбите, адресирани до съда се определя от тяхното съдържание, като няма пречка няколко различни акта или волеизявления на страните, да бъдат изложени на един и същи хартиен носител. В случая, страната е спазила изискването на чл. 80, изр. 1 ГПК, така, че въззивният съд е приложил неточно разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК. В заключение, въззивното определение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за разглеждане частната жалба по същество. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд,