Определение № 213 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 194/2010 г.
ВКСIII гражданско отделение20.04.2010reporting judge Илияна Папазова
Ruling
ОТМЕНЯ определение № 170 от 07.10.2009г. по гр.д. № 940/09г. на Върховен касационен съд. ДЕЛОТО ДА СЕ докладва за насрочване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Grounds
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Б. Р. А. от гр. С. чрез процесуалния си представител-адвокат М. против определение № 170 от 07.10.2009г. по гр.д. № 940/09г.на Върховен касационен съд,с което е върната молбата му за отмяна, подадена по реда на чл.225 и сл.от ГПК/отм./на влязлото в сила решение от 5.01.2009г.по гр.д. № 3952/07г.на Софийски градски съд,ІІгр.състав и е прекратено производството по делото. Счита същото за неправилно,поради което иска да бъде отменено,като делото бъде насрочено за разглеждане. Като алтернативно прави искане-подадената молба да бъде приета и разгледана като касационна жалба. Изразеното становище от противната страна е,че жалбата е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено,тъй като липсва предвиден процесуален ред за разглеждането й,а не може да бъде определена като касационна жалба,защото е подадена след изтичане на предвидения законов срок,има цена на иска под 1000лв.и не съдържа изложение на касационни основания. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното: Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна и допустима. Разгледана по същество същата е и основателна. Производството по прекратеното по гр.д. № 940/09г.на Върховен касационен съд е образувано въз основа на подадена от В. Г. С. от гр. С. молба за отмяна, подадена по реда на чл.225 и сл.от ГПК/отм./на влязлото в сила решение от 5.01.2009г.по гр.д. № 3952/07г.на Софийски градски съд,постановено в производство по чл.208 ал.2 от ГПК /отм.-редакция ДВ бр.28/93г./,в частта, с което на основание чл.29 от ЗЗД е унищожен поради измама договор за покупко-продажба,сключен с н.а. № 74 т.29,д. №5698 от 21.03.1994г.на нотариус при СРС,по предявен от М. М. Ф. и Ц. Н. Ф. иск против Б. Р. А. и В. Г. С. За да постанови процесното определение –друг тричленен състав на ВКС е приел,че не е налице никоя от предвидените в § 152 ал.2 от ПЗР на ЗИДГПК/отм.-ДВ бр.124 от 23.12.97г./хипотези,защото исковото производство е започнало през 1994г., по реда на прегледа ВКС се е произнасял трикратно и атакуваното с молбата за отмяна решение на СГС е постановено в изпълнение на друго решение на ВКС,с което в производството по § 152 ал.2 от ПЗР на ЗИДГПК/отм./е обезсилено решение на СГС и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав с указания за произнасяне по чл.208 ал.2 от ГПК /отм./по съществото на спора. Настоящият съдебен състав не споделя извода за неприложимост на § 152 ал.2 от ПЗР на ЗИДГПК/отм./. Съгласно цитираната норма- подлежат на преглед по реда на надзора по досегашния ред и решенията, постановени по дела, разглеждането на които е завършило до влизането в сила на закона, но съдът не се е произнесъл по тях, както и тези, по които решението е отменено и е даден ход за постановяване на ново решение по чл. 208 ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, отменен след влизането в сила на закона. В случая е налице е втората хипотеза. Решението на СГС е било отменено / с решение от 27.12.99г./, даден е ход за постановяване на ново решение по чл. 208 ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс/такова е постановено от СГС на 5.01.2009г./ и това е станало след влизането в сила на закона. Без значение –в случая е колко пъти се е произнасял ВКС по реда на прегледа и че вече веднъж основанието по § 152 ал.2 от ПЗР на ЗИДГПК/отм./вече е използвано,тъй като съгласно закона приложимият ред –винаги е досегашния/т.е. този преди ЗИДГПК-ДВ бр.124/97г./В този смисъл е неоснователна тезата на ответната страна за липса на процесуален ред за разглеждане на подадената молба. Същата е редовна, изпълнена е процедурата по чл.225 ал.1 от ГПК/отм./ и следва да се насрочи за разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Cited provisions
10- чл. 208, ал. 2 ГПК
- чл. 225, ал. 1 ГПК
- чл. 225 ГПК
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 29 ЗЗД
- чл. 152
- чл. 208, ал. 2
- чл. 260
- чл. 275, ал. 2