Решение № 15539 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6472/2017 г.

Решение № 15539 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6472/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на "А. М.", против решение № 2188/03.04.2017 г., постановено по адм. д. № 10774/2016 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Този съд е сезиран и с искане, предявено от директора на Агенция "Митници", на осн. чл. 629, ал 1 вр. ал. 3 ГПК вр. чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) за отправяне на преюдициално запитване до СЕС "Използваното понятие "сериозно" нарушение на данъчните правила в чл. 39, б. "а" МКС, вр. чл. 24 РИ равнозначно ли е на понятието "тежко" уредено в чл. 4, т. 18 ЗАДС" Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Ю. Л." АД против решение № Р-522/32-269967 от 29.09.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отменен издаденият на дружеството сертификат за одобрен икономически оператор (ОИО) "Опростени митнически процедури/Сигурност и безопасност". Съдът е отменил решението като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но при други мотиви. Спорът по конкретния казус се свежда до правилното приложение на закона, като фактите са приети за безспорни. На акционерното дружество е издаден сертификат за одобрен икономически оператор "Опростени митнически процедури/Сигурност и безопасност" на 10.02.2015 г., влязъл в сила на 24.02.2015 г. Д. Ц. митническо управление от началника на М. В. са постъпили писма с рег. инд. № № 32-254702/02.12.2015 г. и 32-77737/22.03.2016 г. с информация, че към 21.03.2016 г. дружеството е извършило тежко нарушение на акцизното законодателство, съгл. чл. 4, т. 18 ЗАДС, за което са издадени наказателни постановления, съответно № 510/20.14/2015 г., в което органът е констатирал, че деянието е извършено на 18.12.2013 г., потвърдено със съдебно решение и имуществената санкция е 28533.52 лв и НП № 512/2014/2015 г., с което е установено, че деянието е извършено на 29.03.2013 г., потвърдено със съдебно решение и имуществената санкция е 28209.72 лв. "Ю. Л." АД притежава валидно разрешение/сертификат за ОИО от 24.02.2015 г. Съгласно чл. 28, т. 1, б. а от Митническия кодекс на съюза (МКС), Регламент (ЕС) № 952/2013 г., благоприятно решение се отменя, когато едно или повече от условията за издаването му не са били или вече не са изпълнени. В чл. 39 от МКС са определени критериите за предоставяне на статус на ОИО като буква "а" на същия текст конкретизира липса на сериозно нарушение на митническото законодателство и на правилата за данъчно облагане, вкл. липсата на сериозни криминални нарушения, свързани с икономическата дейност на заявителя. Чл. 24 (Изпълнение на критериите - чл. 39, буква "а" от Кодекса) от Регламент за изпълнение (РИ) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. конкретизира, че когато заявителят не е физическо лице, критерият, посочен в чл. 39, б. "а" от Кодекса се счита за изпълнен, ако през последните три години никое от изброените в букви "а", "б" и "в" лица не е извършило сериозно нарушение или повторни нарушения на митническото законодателство и разпоредбите в областа на данъчното облагане, нито сериозни криминални нарушения, свързани с неговата икономическа дейност. От гореизложеното се налага извод, че за акционерното дружество е трябвало да не са налице следните комулативни предпоставки - през последните три години, или от 24.02.2012 до 24.02.2015 г. да няма сериозни нарушения на предвидените норми или повторни такива. Безспорно е, че Дружеството има две, влезли в сила, наказателни постановления през този период с имуществени санкции, които, по смисъла на чл. 4, т. 17 и 18 ЗАДС обективират тежко и повторно нарушение. Безспорно е и обстоятелството, че за издаване на сертификата за ОИО се прилага европейското право - горецитираните норми от МКС. Спорният въпрос в пръвоинстанционното производство е определен в това, представлява ли обективираното в наказателните постановления "сериозно нарушение или повторни нарушения на митническото законодателство и разпоредбите в областа на данъчното облагане". В тази връзка е искането, предявено от директора на Агенция "Митници", на осн. чл. 629, ал 1 вр. ал. 3 ГПК вр. чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) за отправяне на преюдициално запитване до СЕС "използваното понятие "сериозно" нарушение на данъчните правила в чл. 39, б. "а" МКС, вр. чл. 24 РИ равнозначно ли е на понятието "тежко" уредено в чл. 4, т. 18 ЗАДС". В Ръководство, одобрено от Комитета по Митническия кодекс - Общо митническо законодателство (секция ОИО) от 11.06.2014 г., част 2 - Критерии за ОИО, подробно са развити условията и определено какво трябва да се разбира под понятията "несъществени нарушения", "повтарящи се нарушения" и "тежки нарушения". Явно понятието "тежко нарушение" от ръководството има различен смисъл от това понятие, съгл. чл. 4, т. 18 ЗАДС. Това ръководство е следвало да бъде съобразено при вземане на процесното решение № Р-522/32-269967 от 29.09.2016 г. на директора на Агенция "Митници". В точка 2.1. на Ръководството "Задоволително изпълнение на митническите изисквания" е посочено, че такова изпълнение е налице, ако през последните три години, които предшестват подаването на заявлението, никакво сериозно нарушение или повторни нарушения на митническите разпоредби не са допуснати от някое от конкретно изброените лица. Прието е, че все пак изпълнението на митническите изисквания може да се смята за задоволително, ако компетентният митнически орган реши, че дадено нарушение е маловажно по отношение на броя или размера на митническите операции и че същото не поражда съмнения относно добросъвестността на заявителя. Препоръчано е на компетентните митнически органи в ЕС да вземат под внимание конкретизирани обичайни специфични обстоятелства при оценка на нарушението. По надолу в същия текст са дефинирани понятията "несъществени нарушения", "повтарящи се нарушения" и "тежки нарушения" с методика за определянето им. Видно от оспорения административен акт е, че нищо от така изложеното не е сторено. Административният орган се е задоволил с подробно излагане на законодателната уредба на ЕС и цитиране на приложимите норми, след което приемайки, че са налице две, влезли в сила, наказателни постановления е стигнал до извода, че са налице условията на чл. 28, т. 1, б. а от Митническия кодекс на съюза (МКС), Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и е отменил разрешение/сертификат за ОИО от 24.02.2015 г. Оспореният административен акт - решение № Р-522/32-269967 от 29.09.2016 г. на директора на Агенция "Митници" няма мотиви и това е съществен порок за отмяната му, на осн. чл. 146, т. 2 вр. чл. 59, ал 2, т. 4 АПК. В този смисъл, обжалваното решение на АССГ е правилно като краен резултат, но по изложените по- горе мотиви. Относно искането, предявено от директора на Агенция "Митници", на осн. чл. 629, ал 1 вр. ал. 3 ГПК вр. чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) за отправяне на преюдициално запитване до СЕС "използваното понятие "сериозно" нарушение на данъчните правила в чл. 39, б. "а" МКС, вр. чл. 24 РИ равнозначно ли е на понятието "тежко" уредено в чл. 4, т. 18 ЗАДС". Този съд намира, че значението и смисълът на посочените разпоредби са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Материята за даване на разрешение/сертификат за ОИО изцяло и подробно е уредена в МКС, Регламент (ЕС) № 952/2013 г.; РИ 2015/2447 и Ръководство, одобрено от Комитета по Митническия кодекс - Общо митническо законодателство (секция ОИО) от 11.06.2014 г., в които актове ясно са дефинирани условията и понятията в тази връзка. Искането за преюдициално запитване не следва да се уважава. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК. Решението, правилно като резултат, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на отвеника в касационното производство следва да се присъдят направените разноски, съобразно представения списък, в размер на 3000 лв, доказани по своя размер. Този съд не уважава направеното възражение за прекомерност, имайки предвид сложността на делото и дейноста на представляващия адвокат, съгласно сключения между него и "Ю. Л." АД договор за процесуална защита и представителство, представен по делото.