Определение № 22 от 01.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 785/2009 г.

Производството е по чл. 63 и по чл. 248 ГПК Образувано е по подадена от К. Х. М., чрез процесуалния му пълномощник адвокат Р, молба вх. № 734/25.01.2010 г. за допълване на постановеното по делото определение № 797/ 21.12.2009 г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение на Софийски градски съд по гр.д. № 2248/2007 г., в частта за разноските. Твърди се, че ВКС е пропуснал да присъди в полза на ответника по касация заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Едновременно с подаването на молбата е направено искане и за продължаване на срока за допълване на определението, като се поддържа, че поради годишна инвентаризация в съдебната система, страната не е могла да бъде уведомена преди 25.01.2010 г. за определението на ВКС. Ответникът по молбата- „Ч” АД не е заявил становище. След изискване на делото от Софийски градски съд и след администриране на молбата, с което е изпълнена разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. приема следното: Молбата, основана на чл.63 ГПК за продължаване на законоустановения в чл.248, ал.1 ГПК е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок, считано от обявяване на неподлежащото на обжалване определение на ВКС, постановено в производството по чл.288 ГПК. Недопустимо е искането за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, предвид пропускането на законоустановения в чл.248 ГПК срок. Доводите на молителя, свързани с момента на уведомяването му за постановеното от ВКС определение, са ирелевантни, тъй като не се касае за съдебен акт, подлежащ на връчване на страните. Визираното в на чл.7, ал.2 ГПК проявление на служебното начало в гражданския процес за връчване на страните препис от постановените съдебни актове е важимо при подлежащите на самостоятелно обжалване актове. Определението, с което ВКС е отказал да допусне касационно разглеждане на делото не е от тази категория съдебни актове и за съда не съществува задължение за уведомяване на страните за постановяването му. От друга страна, молителят/ответник по касация/ не се е възползвал своевременно от възможността да узнае за постановеното определение, предвид изпълненото от ВКС задължение за публикуване на определение в Интернет –страницата на съда. Предвид изложеното, ВКС, ТК, ІІ т.о.