Определение № 191 от 09.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 207/2009 г.

ВКСIV гражданско отделение09.04.2009reporting judge Веска Райчева

Ruling

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.12.2008г. по гр.д. №3480/2008г на Пловдивски ОС за връщане въззивната жалба на Г. А. М. срещу решение от 17.10.2008г. по гр.д. № 427/2008г. Пловдивски районен съд на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК. осъжда Г. А. М. да заплати на А. Й. А. и сумата 251 лева разноски по делото, освен присъдените такива с определение от 02.02.2009г. по гр.д. №3480/2008г на Пловдивски ОС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвани са разпореждане от 19.12.2008г. по гр.д. №3480/2008г на Пловдивски ОС за връщане въззивната жалба на Г. А. М. на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК и определение от 02.02.2009г., с което последният е осъден да заплати на А. Й. А. сумата 199,74 лева разноски по делото. Жалбоподателят Г. А. М. поддържа, че с обжалваното разпореждане е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество въззивната му жалба срещу решение от 17.10.2008г. по гр.д. № 427/2008г. на Пловдивски районен съд. Жалбоподателката А. Й. А. обжалва определението за присъждане на разноски, като моли същото да бъде отменено като неправилно като и бъдат присъдени пълния размер на направените от нея разноски, а именно 800 лева. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С решение от 17.10.2008г. по гр.д. № 427/2008г. Пловдивски районен съд е отхвърлил иск на Г. А. за разваляне на алеаторен договор от 10.02.2003г. Съобщение за изготвяне на решението с мотивите той е получил на 22.10.2008г., а е обжалвал същото с въззивна жалба от 18.12.2008г., т.е. след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.259, ал.1 ГПК двуседмичен срок. Като е констатирал, че жалбата е нередовна въззивният съд правилно е върнал същата с обжалваното разпореждане от 19.12.2008г. по гр.д. №34808/2008г., на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да се потвърди същото. Като е върнал въззивната жалба съдът с обжалваното определение от 02.02.2009г. е осъдил Г. А. да заплати на А. Й. А. сумата 199,74 лева разноски по делото на основание чл.64, ал.4 ГПК/отм/, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 и чл.9 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При тези данни настоящата инстанция намира, че въззивният съд неправилно е определил размера на дължимите се на А. Й. разноски. Същите съобразно чл.9 и пар.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължат в общо в размер на 450 лева, а не поисканите такива от 800 лева, поради което следва да бъдат присъдени такива още в размер на 251 лева, освен присъдените от въззивния съд с обжалваното определение. Предвид изложените съображения, съдът

Cited provisions

6