Определение № 7067 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „София Тръст Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 200663887, [населено място], общ. Перник, обл. Перник, против Определение № 724 от 22.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9017/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане частна жалба, подадена от „София Тръст Мениджмънт“ ЕООД, против постановеното по също дело протоколно Определение от 28.11.2023 г. по даване ход на делото. Излагат се съображения за неправилност на нормата на чл. 215, т. 4 от АПК в производствата по частните жалба. От изложеното в частната жалба се налага изводът, че се настоява за отмяна на атакуваното Определение № 724 от 22.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9017/2023 г. по описа на Административен съд – София-град и разглеждане по същество на частната жалба против протоколното определение от 28.11.2023 г. на АССГ, по адм. дело № 9017/2023 г., в която връзка излага и подробни аргументи. Ответникът по частната жалба не взема становище в дадения му срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която актът е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане. По същество е неоснователна. С Определение № 724 от 22.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9017/2023 г. по описа на Административен съд – София-град е оставена без разглеждане частната жалба на „София Тръст Мениджмънт“ ЕООД, против постановеното по също дело протоколно определение от 28.11.2023 г., с което след преценка за липсата на процесуални пречки за това е даден ход на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 213а от АПК, е преценил като процесуално недопустима подадената частна жалба, с аргументи, че оспореното определение, с посочения негов предмет, не прегражда по нататъшното развитие на производството и обжалването му не е допуснат от закон, поради което и по аргумент за противното от чл. 229 ал. 1 от АПК не подлежи на обжалване. В този смисъл е счетено, че е на лице хипотезата на чл.215 т.4 от АПК. Така постановеното определение е валидно и допустимо. От препращащата норма на чл. 231 от АПК изрично произтича приложимостта на чл. 213а от АПК по отношение на частните жалби, а именно за преценка допустимостта и редовността на същите, вкл. и на основанията, визирани в чл. 215 от АПК (така изричната ал. 2 на чл. 213а от АПК), от съдията-докладчик в първоинстанционното производство. По същество същото е и правилно постановено. От данните по делото безспорно се установява, че с протоколно определение от 28.11.2023 г. след преценка за липсата на процесуални пречки за това е даден ход на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание. Така постановеният съдебен акт правилно е прието от първоинстанционният съд, че не подлежи на касационен контрол. В разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК е регламентирано, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, както и в случаите, изрично посочени в закона. Процесното протоколно определение не попада в която и да е от двете хипотези на чл. 229, ал. 1 АПК - не прегражда по-нататъшното развитие на производството, а и в закона не е предвидена и изрична възможност за обжалването му, т.е. не е съдебен акт който да подлежи на обжалване. Изложеното налага да се приеме за съответен на закона изводът на първоинстанционния съд, че на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215 т. 4 от АПК частната жалба против протоколното определение е процесуално недопустима за разглеждане и като такава е оставена без разглеждане. Отделно от това следва да се отбележи и че частният жалбоподател е сезирал и първостепенния съд с искане по смисъла на чл. 253 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК (л. 40 от досието по адм. дело № 9017/2023 г.), по което очевидно предстои произнасяне от компетентната за това съдебна инстанция. В обобщение Определение № 724 от 22.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9017/2023 г. по описа на Административен съд – София-град като валидно, допустимо и правилно, и нестрадащо от релевираните в частната жалба пороци, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение